/КРОСС/ Актуалната ситуация с критично ниските нива на река Дунав поставя на дневен ред въпросите за енергийната сигурност, водните ресурси и международните зависимости. В интервю за БНТ „Денят започва" бившият министър на екологията Емил Димитров - Ревизоро очерта комплексната картина, в която природни процеси, човешка намеса и инфраструктурни дефицити се преплитат. Още в началото той подчерта, че явлението е рядко, но не изненадващо.

„Исторически много рядко се случва такова нещо, но тук и човешката намеса не е малка."

Според него румънският канал Дунав-Черно море, изграден през втората половина на XX век, е ключов фактор за сегашната криза. Каналът е плитък, заустен обратно на течението, а при ниски води става непроходим. Това води до риск за АЕЦ „Черна вода", която осигурява 20% от електроенергията на Румъния.

„Сега като спрат един реактор, значи 10% е по-малко."

За България ситуацията е по-стабилна. Димитров обясни, че охлаждащите канали на АЕЦ „Козлодуй" са дълбоки и подготвени за подобни периоди.

„Би могло поне още 20 сантиметра да поемат... За сега няма реална опасност."

Въпреки това той предупреди, че стабилизация на нивото може да настъпи едва след продължителни валежи. България е изоставила големи водопроводни системи от Дунав, които в миналото са осигурявали вода за Североизточна България.

„Имало е огромни водопроводи... всичко е изкопано, нарязано, продадено."

Димитров критикува практиката да се разчита на локални кладенци и частични ремонти вместо на стратегическа инфраструктура. Гърция използва почти цялата вода от Арда чрез малък бент и мощни помпи.

„Всичката вода, която идва от България, гърците използват за земеделие."

Турция също изпитва затруднения, тъй като част от Тунджа се пренасочва към Марица.

„Река Тунджа почти не тече в Одрин."

Според Димитров това създава предпоставки за бъдещи дипломатически напрежения.