/КРОСС/ Българите продължават да са сред европейците, които доплащат най-много за лекарства. Само за медикаменти, частично реимбурсирани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), пациентите са платили от джоба си над 744 млн. лева (381 млн. евро). Това показват данни от платформата „Доплащане БГ" на Експертния клуб за икономика и политика.

По общото доплащане знаем, че сме на първо място в Европа. За съжаление сме водещи и по процента на доплащане за лекарства. Това заяви в NOVA „Здравей, България" здравният икономист Аркади Шарков.

По думите му най-големите разходи за пациентите са свързани с най-разпространените хронични заболявания у нас - сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания. Именно те са и сред водещите причини за смъртност в България. Оказа се, че доплащаме най-много за най-широко разпространените заболявания в България. Когато най-голямата група от населението страда от този тип заболявания, кумулативната тежест, изразена в пари, достига до тези 381 милиона евро, обясни той.

Освен големият брой пациенти, влияние оказва и необходимостта хората с хронични заболявания да приемат по няколко медикамента едновременно. При хипертонията фармакотерапевтичните ръководства препоръчват минимум два, три, четири и повече медикамента в зависимост от комбинациите. Тоест не става дума за една опаковка, а за няколко. Освен това хората с високо кръвно често страдат и от диабет, бъбречни и други заболявания, които натрупват допълнителни разходи, каза Шарков.

Той подчерта, че отделният български пациент плаща по-голям дял от цената на лекарствата си в сравнение с пациентите в много други европейски държави. В другите държави този дял е значително по-малък. Говорим за социално значими заболявания, които ако не се лекуват правилно, могат да доведат до сърдечен или мозъчен инсулт. Затова в държавите, които мислят дългосрочно, тези терапии са много по-добре реимбурсирани, отбеляза здравният икономист.

По думите му сериозни регионални различия също влияят върху финансовата тежест за пациентите. В области като Видин доплащането е по-високо заради по-застаряващото население, по-високата честота на хроничните заболявания и по-ограничения достъп до по-добре реимбурсирани терапии. В най-бедните райони тежестта на доплащането е по-голяма. Там преобладават заболявания, които се лекуват с широко използвани, но недостатъчно добре реимбурсирани терапии. В София има по-голям достъп до лечения, които се покриват в по-висока степен от Касата, включително терапии за редки заболявания, посочи Шарков.

Той обърна внимание, че макар абсолютната сума на доплащането да расте, като процент от общата стойност на лечението тя постепенно намалява след увеличаването на реимбурсацията на част от лекарствата за хипертония. Като дял доплащането намалява бавно - с около половин до един процент през последните три години. Въпреки това България продължава да е на първо място по доплащане за лекарства, заплащани частично от здравния фонд, каза той.

Според Шарков един от основните проблеми остава ниското публично финансиране на здравеопазването. Средно в Европа публичните разходи за здравеопазване са около 8% от БВП, а в България - около 5%. Това означава, че изоставаме значително и тази разлика в крайна сметка се поема от пациентите, коментира той.

Здравният икономист предупреди, че липсата на профилактика и отпадането на пациенти от лечение по финансови причини ще увеличават тежестта върху здравната система. Липсата на профилактика е голям проблем. Отпадането от терапия вследствие на невъзможност човек да си я позволи също е сериозен проблем. Затова профилактичните прегледи и информираността са ключови за подобряване на здравното състояние на населението, подчерта Шарков.