/КРОСС/ Малко машини вършат толкова разнообразна работа, колкото компресорът за въздух, и точно това прави избора му объркващ. Повечето купувачи тръгват от цената или от обема на резервоара и накрая се озовават с машина, която или не достига за работата, или е ненужно голяма за нея. А редът всъщност е обратен: не се тръгва от компресора, а от това какво ще вършите с него. Щом веднъж определите нуждата си ясно, изборът на машина идва почти от само себе си. По-долу минаваме през него стъпка по стъпка.
Работата с компресор се дели на две групи и именно това разделение решава почти всичко останало. Едните задачи са епизодични: помпане на гуми, обдухване, заковаване с такер, кратко затягане с гайковерт. Те идват на кратки серии и черпят от запаса въздух в казана, така че за тях стига по-малка помпа с по-голям резервоар. Другите са непрекъснати, като боядисването, шлайфането и пясъкоструенето, и теглят въздух минута след минута без прекъсване. При тях резервоарът бързо се изпразва и вече не помага, а решаващ става постоянният дебит. Затова, преди изобщо да разглеждате модели, отговорете си честно към коя от двете групи спада основната ви работа.
При домашния майстор компресорът обикновено поема дребни, епизодични задачи: напомпване на гуми и топки, обдухване на прах и стружки, някое случайно заковаване или боядисване на малък детайл. За всичко това е предостатъчен компактен бутален компресор с малък резервоар, обикновено между 24 и 50 литра. Безмаслените модели са особено удобни в тази роля, защото са по-леки, не искат смяна на масло и тръгват веднага дори след дълъг престой. Изкушението да вземете голяма машина „за всеки случай" по-скоро пречи, отколкото помага, понеже за дребна работа тя е само излишно тегло, шум и разход.
В автосервиза изискванията вече са по-високи. Пневматичният гайковерт, тресчотката, обдухването и помпането на гуми се ползват често и искат повече въздух, затова тук е мястото на среден бутален компресор с по-голям резервоар от порядъка на 50 до 100 литра и по-висок дебит, обикновено маслен, за да издържа на продължителна работа. Грешката, която виждаме най-често в сервизите, е подценяването именно на дебита: машина, купена колкото да помпа гуми, се задавя в мига, в който към нея включат ексцентършлайф или пистолет за боя.
Когато работата стане ежедневна и опре до непрекъснати задачи като боядисване на цели детайли, продължително шлайфане или пясъкоструене, буталният компресор започва да спира за охлаждане и вече не смогва. Оттук нататък се влиза в територията на двустъпалните машини и винтовите модели. Двустъпалните развиват по-високо налягане и подават по-хладен и по-сух въздух, а издържат и на почти непрекъсната работа. Винтовите пък дават напълно равномерен въздух без прегряване и са стандартът в производствена среда, където компресорът работи по цял ден. За такава употреба голямата, издръжлива машина не е разточителство, а просто условие да не спирате работата.
|
Нужда |
Подходящ компресор |
Ключово |
|
Дом и хоби |
малък бутален, безмаслен |
лек, тих, малък резервоар |
|
Автосервиз |
среден бутален, маслен |
по-голям дебит и резервоар |
|
Работилница, производство |
двустъпален или винтов |
висок постоянен дебит |
Независимо към коя група спада работата ви, едно число решава дали компресорът ще върши работа - подаваният дебит въздух. И точно тук се крие най-честата заблуда. Производителите обикновено обявяват засмуквания въздух, тоест теоретичното количество, което помпата поема, докато инструментът в ръцете ви работи с подавания въздух (FAD), а той е около една трета по-малко. Така машина с гордо обявени 300 литра в минута на практика дава някъде към 200. Ето защо, когато избирате въздушен компресор, гледайте подавания дебит и се придържайте към едно просто правило: машината трябва да дава поне 1,5 пъти повече въздух от най-взискателния инструмент, който ще включвате, при работно налягане около 6 бара.
След дебита идва работното налягане, измерено в бари. Повечето ръчни пневматични инструменти се задоволяват с 6 до 8 бара, а това осигурява практически всеки битов компресор. По-високо налягане искат само специфични задачи като пясъкоструенето или част от производствените приложения, където отново се насочвате към двустъпална машина. Полезно е и да разполагате с регулатор на налягането, защото различните инструменти работят оптимално при различни стойности, а подаването на излишно високо налягане ги износва без нужда.
Изборът маслен или безмаслен също се определя от нуждата. Безмаслените са по-леки, спестяват ви грижата за масло и са удобни за дома и епизодичната работа, но при интензивен режим се износват по-бързо. Маслените служат по-дълго и понасят продължителна работа, срещу което искат периодична смяна на масло. Правилото е кратко: за рядка домашна употреба заложете на безмаслен, а за ежедневна и по-тежка работа - на маслен.
Не подминавайте и въпроса къде ще включите машината. По-малките компресори работят на обикновен контакт 230 V, с двигател обикновено до около 2,2-3 kW, което стига за дома и малкия сервиз. По-мощните стационарни модели вече изискват трифазно захранване 400 V и то трябва да е налично в помещението. Струва си да проверите и дали инсталацията понася пусковия ток, защото при включване двигателят тегли чувствително повече от номиналното и слаба мрежа лесно изхвърля предпазителя.
Резервоарът често минава за най-важното число, но той всъщност не произвежда въздух, а само го съхранява. Ролята му е на буфер: при епизодичните задачи големият казан поема кратките пикове, помпата не тръгва при всяко натискане на спусъка и инструментът работи по-дълго без прекъсване. При непрекъснатите задачи обаче резервоарът се изпразва бързо и вече не помага, тъй като там тежи единствено постоянният дебит. Затова голям казан е предимство за гайковерт и такер, но не решава нищо при боядисване и шлайфане. Като ориентир важи, че колкото по-дълги и чести са сериите работа, толкова повече помага по-големият резервоар - до мига, в който задачата стане непрекъсната.
Компресорът е шумна машина и мястото, където ще стои, съвсем не е без значение. Безмаслените бутални модели са осезаемо по-шумни от маслените, а когато уредът работи в затворено помещение до вас, това бързо омръзва; към това се добавя и че по-мощните машини по правило са и по-шумни. За дома и малкия сервиз затова си заслужава или да погледнете по-тихите модели, или да предвидите място, където шумът няма да пречи. При стационарна работа мнозина изнасят компресора в отделно помещение и извеждат само маркуча до работната зона.
Остава въпросът дали машината ще се мести. Преносимите компресори с колела и дръжка са удобни, когато работите на различни места - строеж, двор, различни помещения. Стационарните са по-тежки и остават на едно място, но в замяна обикновено са по-мощни и с по-голям резервоар. За майстора, който обикаля обекти, приоритет е мобилността; за фиксираната работилница по-важни са мощността и обемът. Между двете стоят и полустационарните модели, достатъчно леки за преместване, но с прилична мощност за редовна работа.
Каквато и машина да изберете, малко грижа удължава живота ѝ чувствително. След по-сериозна работа източвайте кондензата от резервоара, защото събралата се вода ръждясва казана отвътре. При маслените модели сменяйте маслото според указанията и почиствайте въздушния филтър. И поглеждайте за течове по маркучите и съединенията, понеже незабележимият теч кара компресора да работи постоянно и хаби ток напразно.
Изборът на компресор не започва от рафта с машини, а от списъка със задачите пред вас. Веднъж щом определите дали работата е епизодична или непрекъсната и колко въздух иска най-взискателният ви инструмент, всичко останало - тип, резервоар, маслен или безмаслен - идва почти от само себе си. Купеният според нуждата компресор върши работа години наред, докато купеният заради цената или заради най-голямото число на кутията почти винаги разочарова. Ако трябва да сведем всичко до един въпрос преди покупката, той е кой е най-взискателният инструмент, който ще включвате, и колко често - а отговорът сочи право към правилната машина.