/КРОСС/ Сметната палата е образувала производство за конфликт на интереси след сигнал, свързан с недекларирани обстоятелства и разминавания в информацията за доходите и пътуванията на депутата и лидер на „ДПС - Ново начало" Делян Пеевски. Темата предизвика остри реакции и повдигна въпроса дали става дума за реална проверка на произхода на средствата и начина на живот на политика, или за поредната политическа размяна на удари.

В студиото на bTV темата коментираха главният редактор на „Медиапул" Стояна Георгиева и финансовият журналист Петър Илиев.

Според Георгиева е трудно да се обясни защо Сметната палата е избрала производство за конфликт на интереси, при положение че първоначалният сигнал е свързан с разминавания в декларираните доходи и информацията за самолетни билети.

За да има конфликт на интереси, би трябвало да се установи, че в качеството си на народен представител или лидер на политическа партия Пеевски неправомерно е оказал влияние или се е възползвал от позицията си, коментира журналистът.

По думите му обаче случаят повдига много по-широк въпрос - за това какви доходи и активи притежава политикът и дали всички обстоятелства са били коректно декларирани.

В разговора беше направена връзка между настоящия сигнал и предишен политически скандал, свързан с бившия вътрешен министър Иван Демерджиев.

Според Петър Илиев до настоящата проверка вероятно нямаше да се стигне, ако депутатът Хамид Хамид не беше повдигнал въпроса за имуществото на Демерджиев.

„Свидетели сме на поредната политическа размяна на шамари с цел привличане на обществения интерес, от която според мен нищо няма да излезе", заяви той.

Журналистът обаче подчерта, че независимо от политическия контекст, законът трябва да бъде спазван, а ако има проблеми в него, те трябва първо да бъдат отстранени чрез законодателни промени.

Един от основните въпроси в разговора беше какво конкретно действие на депутат би могло да представлява конфликт на интереси.

Народният представител има правомощия да предлага и приема закони. Именно затова възниква въпросът дали политик би могъл да използва законодателните си правомощия в полза на определени компании или лица, от които е получил финансова облага.

Според Илиев е малко вероятно подобна схема да бъде реализирана толкова директно, че един депутат да предложи закон, който очевидно облагодетелства фирма, от която е получавал средства.

Той припомни и стари случаи, при които политици са получавали значителни суми като консултантски възнаграждения.

В центъра на спора са и самолетните полети, за които се твърди, че не са били отразени в декларациите.

Ана Георгиева посочи, че независимо от техническите разминавания в първоначално представената информация, въпросът за частните полети остава съществен.

„Тези полети са една част от пъзела, която помага да се нареди цялата картина", коментира тя.

По думите ѝ обаче пълната картина няма как да бъде изяснена без активна работа на правоохранителните институции.

Георгиева постави въпроса защо прокуратурата и ДАНС не са извършили по-задълбочена проверка на информацията.

Тя припомни и че след налагането на американските санкции по глобалния закон „Магнитски" срещу Пеевски той беше извикан в ДАНС. Тогава институциите заявиха, че не са установили проблеми, свързани с основанията за санкциите.

Според участниците в разговора Сметната палата има конкретни правомощия и не може сама да установи извършено престъпление.

Институцията проверява документите и декларациите и установява дали има факти и обстоятелства, които налагат намесата на правоохранителните органи. Ако бъдат открити такива данни, те могат да бъдат изпратени на прокуратурата.

„Сметната палата ще си свърши всичко както е по закон. Въпросът е дали това ще удовлетвори очакванията на обществото", коментира Илиев.

Според него прокуратурата не може да започне действия без достатъчно данни за евентуално престъпление. В същото време обаче той подчерта, че институциите, които имат правомощия да извършват проверки, трябва да ги използват.