/КРОСС/ Може да очакваме продължаващо падане на Дунав и ситуацията да стане по-сериозна. Това каза бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов в предаването „Тази събота" по бТВ.

Климатичните промени, които наблюдаваме през последните няколко десетилетия, са резултат от човешка дейност. „Що се отнася до явленията, които се описват сега, най-правилният начин да ги назовем, е циклични аномалии, които са увеличени, засилени, в резултат на климатичните промени. Едно отделно събитие по принцип не може да бъде приписвано на климатичните промени. Тенденциите се приписват на климатичните промени", обясни експертът.

Екстремни явления не са нехарактерни за нашите географски ширини, но в момента се наблюдава увеличаване на сухите и горещи периоди и периоди с проливни извалявания, отбеляза Попов. „Цялата криза, която виждаме с водата, е в много голяма степен свързана и с начина на изваляване, защото пада по-малко сняг през зимата. Общото количество вода, което пада върху Европа, се запазва едно и също общо като количество, но начинът, по който пада на земята, е различен. Когато имаме голям снеговалеж, този снеговалеж е на практика една батерия за воден ресурс и съответно и за енергиен ресурс. Топенето на снега пуска тази вода постепенно. Когато има по-малко сняг, това означава, че дъждът пада внезапно някъде. Така че такива крайни състояния ще наблюдаваме най-вероятно все по-често, което означава, че много сериозно трябва не просто да се замислим, ами да актуализираме Националната стратегия за климатична адаптация. Има такава, но тя е доста остаряла. И освен да я актуализираме, трябва да започне да се прилага във всички сфери, включително в такива неочаквани сфери като спадане на нивото на река Дунав, което може да удари ядрената енергетика", обясни експертът.

Той уточни, че Дунав не се използва за питейна вода, а единствено за земеделски цели. „Но се използва много малко в сравнение с равнищата, на които се е използвала преди 40 години. Навремето е имало пет много големи помпени станции по поречието на Дунава, които просто не съществуват. Те са продадени за скрап. Това е един от големите проблеми на земеделието - че Дунав се използва много малко", допълни Попов.

Обилните валежи през пролетта са напълнили язовирите. „Това е достатъчен допълнителен резерв и за земеделието, и за питейната вода, и за енергетиката. И се надявам тези равнища да могат да поддържат земеделието, питейната вода и енергетиката до септември-октомври, когато вече може да очакваме по-сериозни валежи", коментира Юлиян Попов.

Резерватът „Сребърна" вече страда от липсата на достатъчно вода. „За екологичното въздействие на ниските нива на Дунав не се говори. „Сребърна" е под натиск от доста време. Там се помпа вода, поддържа се също резерватът „Персина". Той е може би най-ценният резерват, който имаме в България. Има системи за поддържане на тези резервати, на тяхното водно равнище", заяви Юлиян Попов.

Мартин Владимиров - директор програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията, обясни, че през последните няколко години се инвестира все повече във възобновяеми енергийни източници и мощности за съхранение на електроенергия. „Именно последните направиха България огромен нетен износител на електроенергия точно в този момент, когато целият регион има нужда от допълнителни количества. Едновременно с това АЕЦ „Козлодуй" работи нормално. Засега няма криза. Не мисля, че дори ако се ограничи производството на АЕЦ „Козлодуй", това ще се превърне в някаква критична точка в системата. Напротив, ще продължим да имаме огромна роля", смята той.

България разполага с все още неизползвани резервни мощности, добави Владимиров. „Бих казал, че дори нашите батерии, които са най-големите в момента в Европа като възможности за отдаване на допълнителна електроенергия, имат още къде да растат като мощност", посочи той.

В момента и Гърция, и Румъния частично ограничават трансграничните способности за пренос на електроенергия. Според него България може да разшири износа си. „Ние в момента нямаме нужда да използваме това огромно количество електроенергия, което се произвежда в България, за местно потребление. Търговците на електроенергия преследват най-високите цени. Те са в Унгария, в Румъния и съответно се изнася повече. Ако пък се наложи, част от тази електроенергия може да замести работата на АЕЦ „Козлодуй". Имаме много буфери и България ще продължи да бъде не само остров на стабилност, а и лидер в това какво се случва, когато има последователна политика за декарбонизация на електроенергийната система", добави Владимиров.

Той отбеляза, че с повишаването на цените на електроенергията се наблюдава рязък спад на индустриалното производство в страните, които са най-засегнати. „В България цените остават с десетки проценти по-надолу, отколкото при конкурентите ни наоколо. Нашата индустрия, която трябва да работи 24 часа, включително и вечерта, получава по-ниски цени от своите конкуренти. И в момента изместваме тези компании на основните пазари", посочи експертът.

По думите му България трябва да продължи в същата посока и до 2030 година да постигнем една пълна декарбонизация на електроенергийната система. „Това е абсолютно възможно и тази криза показва, че сме в правилната посока, а всичко останало е популизъм и дезинформация", смята Владимиров.

бТВ, „Тази събота"