/КРОСС/ Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица

На 15 август православната църква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица.

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни." В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба".

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.

На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.

Пояснение за празника Успение Богородично

На 15 август Българската православна църква чества празника Успение на Пресвета Богородица

Църковни песнопения

Тропар (краткото песнопение, което отразява важни моменти от живота и подвига на чествания светец или пък съдържа основните идеи на празника)

В рождеството си съхранила девствотои в успението не си оставила света, Богородице,представила си се пред Живота, Майка станала на Животаи с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Кондак (кратко песнопение, което съдържа догматическото или историческото значение на празнуваното събитие или светец)

Неуморната в молитви Богородицаи в застъпничеството - неизменно упование,гробът и смъртта не удържаха.Като майка на Живота премина към Живота,вселил се във вечнодевствена утроба.

История на празника 

Празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от самите свети апостоли. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Йерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на честването на празника е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. 

Най-старото място, свързано с почитанието към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.

 Иконата на празника

Православната иконография на Успение на Пресвета Богородица, както и самият празник се основава изцяло на Свещеното Предание. Православните икони на празника Успение ни въвеждат в съзерцанието на посмъртната слава на Божията Майка, разкриват ни последното тайнство в Нейния живот - възнасянето Й на небето, където Тя е била взета заедно с Нейното тяло. Стенописите, мозайките и изобщо изображенията на Успение Богородично се изпълняват на западната страна на храма. Сцената напомня на вярващия в момента, в който напуска храма, за Успението на Света Богородица, както и за временността на настоящия живот и преминаването към вечния.

Бачковският и Троянският манастири честват своите празници

На 15 август два от ставропигиалните манастири в България - Бачковският и Троянският честват своите съборни храмови празници.

Бачковският манастир е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани - велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин. Иконостасът в манастирския храм е един най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. В манастира се пази чудотворната икона на Майката Божия - Бачковска, както и мощите на свети патриарх Евтимий. В обителта са погребани и Българският екзарх Стефан и Българският патриарх Кирил.

 Троянският манастир е основан около XVII век. През първата половина на XVIII век манастирът се разраства и замогва материално. По това време в него започва да функционира и килийно училище, което след 1765 година, когато е поето от даскал Никола Върбанов, става все по-известно. По същото време игуменът Христофор, родом от Сопот, осъществява първите по-големи строежи в манастира. Съборният храм е украсен със стенописи на Захарий Зограф. В него се пази чудотворната икона на Майката Божия - Троеручица. В храма е погребан Българският патриарх Максим.