/КРОСС/ Архивна находка в исторически манастир във Флоренция хвърля нова светлина върху историята на една от най-популярните газирани напитки в света.

Според документи, открити в аптеката на древен флорентински манастир, рецепта, изключително сходна с тази на американския безалкохолен хит, е била разработена от местни монаси още през средата на XIX век - десетилетия преди фармацевтът Джон Пембъртън да създаде знаменитата рецепта през 1886 г.

Случайно откритие в архивните фондове

Откритието е направено случайно от отец Мануел Русо при проучване на архивни документи в аптеката на бивш манастир във Флоренция. Сред жълтите страници той попада на писмено свидетелство, описващо състава на лечебна отвара, съдържаща боливийски кокаинови листа и кола орехи. Този билков мирис и състав показват поразителни прилики с рецептурата на съвременната газирана напитка, отбелязва "Гардиън".

Откритият проспект детайлизира рецептата за „elixir vinoso ricostituente" (реконструиращ вино-еликсир), приготвян от 10 грама боливийски листа от кока и 30 грама кола орехи, смесени с вино. Монасите създавали този мирис като общоукрепващ тоник, предназначен за възстановяване на физическите и духовни сили след боледуване или в следствие на напреднала възраст.

Исторически контекст и международни забрани

Макар документът да не носи точна дата, изследователите изчисляват, че той е съставен в средата на XIX век. В този период манастирите поддържат активна и процъфтяваща търговия с боливийски листа от кока, внасяни в Италия чрез мисионерски канали. Този търговски обмен приключва официално през 1961 г. с въвеждането на строги международни забрани върху консумацията на тези растения, продиктувани основно от съдържанието на алкалоиди в тях - субстанции, служещи и за производство на кокаин.

Предпазливост пред лицето на хипотезите

Медиите в Италия широко отразяват новината, като извеждат на преден план хипотезата за флорентинския произход на известната напитка. Въпреки това, поради липса на преки и категорични доказателства за директна връзка между манастирския еликсир и американската сода, отец Мануел Русо запазва професионална и научна предпазливост. „Не желая да предизвиквам правни спорове с компанията Coca-Cola или подобни казуси.  Пембъртън е създал своята собствена рецепта, при това без алкохол... Освен това в онази епоха множество производители са създавали подобни лекове на основата на кока. Това е било практика както в Италия, така и във Франция. Единственото сигурно твърдение е, че аптеката към манастир „Сан Марко" е притежавала собствена рецептура," каза Русо.
Това не е първият случай, в който историческият произход на напитката е поставен под въпрос. Подобни дискусии поражда и Kola Coca - алкохолен сироп, произведен през 1885 г. от испански дестилатори във Валенсия, който също е сочен от изследователи като потенциален първообраз.

Търговски успех и историческо наследство

Според допълнителни архивни документи, открити от отец Русо, манастирският еликсир се е радвал на сериозен търговски успех. Цената му е варирала между 2 и 6 италиански лири (сума, равняваща се на по-малко от един днешен евроцент), а качествата му привличат множество клиенти. „Продуктът притежаваше изключителни свойства за борба с умората и процесите на стареене. До момента на забраната на боливийските листа от кока, това бе един от нашите най-успешни търговски артикули", отбелязва отец Русо.
Основан през 1436 г., манастирът „Сан Марко" поддържа аптека в помощ на нуждаещото се местно население. Макар и с променено местоположение, аптеката функционира и до днес, а оригиналните помещения са запазени в автентичния си вид. Сред интериорните елементи се откроява и исторически препариран крокодил от водите на Нил, окачен на тавана - традиционен европейски фармацевтски символ от миналите векове, информиращ клиентите за наличността на екзотични и редки съставки от далечни земи.

В рамките на манастирските архиви са открити и две празни бутилки от същия еликсир, както и исторически етикети с надписи „чист кислород", „коняк" и „ректифициран петролен алкохол", което според изследователите подчертава мащаба и богатството на съхранения исторически фонд.