За агресията, прекрачването на човешки граници и какви политики са нужни за младите?
Секция: Коментари
12 Август 2026 11:48
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
За агресията, прекрачването на човешки граници и какви политики са нужни за младите?

/КРОСС/ В сутрешния блок на БНТ „Денят започва" беше коментирана темата за младежките политики, психологическите механизми зад агресивното поведение и институционалните дефицити, проявени след тежкия случай в Пловдив. В студиото на "Денят започва" гостуваха д-р Велислава Донкина, клиничен психолог и Атанас Радев, председател на Националния младежки форум.

Те коментираха системните пропуски в ранната превенция, социализацията и държавната ангажираност към младите хора.

Д-р Донкина постави акцент върху ранното развитие като ключов фактор за формирането на личността.  По думите ѝ липсата на държавни програми за ранна диагностика и подкрепа води до натрупване на рискове, които по-късно се проявяват като поведенчески, емоционални и социални затруднения.

Това е времето, в което ние бихме могли в голяма степен да идентифицираме трудностите... много преди да можем да говорим за изоставане, патология.

Д-р Донкина подчерта, че връзката родител-дете в първите месеци и години е фундаментална за изграждането на способността за саморегулация, близост и социално функциониране. Тя уточни, че насилието не е само физическо. Неглижирането, липсата на емоционален отговор и емоционалната злоупотреба са също толкова разрушителни:

„Неглижирането... ражда не само агресия, тя ражда липса на заинтересованост и апатия."

Психологът подчерта, че агресивните импулси са част от човешката природа, но обществото трябва да създава механизми за тяхното културно регулиране.

„Целта на цивилизацията... е да ни помогне да окултурим тези свои преживявания."

Председателят на Националния младежки форум Атанас Радев очерта сериозни дефицити в държавната политика.

„Не бива да търсим причинно-следствена връзка между случая в Пловдив и младежките политики, но трябва да си зададем въпроса какво институциите правят преди да стигнем до този случай."

Радев подчерта, че третият стълб на социализацията - свободното време на младите хора, е системно пренебрегнат. Според него проблемът е в липсата на устойчивост и съдържание. Радев акцентира върху необходимостта младежките центрове да бъдат регламентирани в закона като ключови структури, аналогични на училищата в образователната система.

„Младежките центрове са гръбнакът на младежката политика."

Радев обърна внимание на отсъствието на регулярни доклади и анализи от Министерството на младежта.

„Не сме чували позиция на Министерството на младежа... не чуваме периодично за някакви данни за това какво се случва с младите ни хора."

Според него националните доклади за младежта трябва да предизвикват дебати в Народното събрание и Министерския съвет, но в момента липсва реална управленска реакция.