/КРОСС/ Държавата да изчислява така наречената „справедлива стойност" на определени стоки, за да се следи по-лесно дали цените на основни продукти се отклоняват съществено от икономически обоснованите им нива. Това предвижда нова методика, публикувана за обществено обсъждане. Идеята обаче предизвика сериозен спор - дали ще даде повече прозрачност на пазара, или ще се превърне в поредната административна мярка без реален ефект върху цените.

Според изпълнителния директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев самото понятие „справедлива цена" не означава непременно ниска цена. „Справедлива цена е цената, на която един търговец е склонен да продаде своите стоки или услуга, а един клиент е склонен да я закупи", коментира той в „Здравей, България".

По думите му новата методика може да се разглежда като по-мек вариант на административна намеса в сравнение с мерките, предприемани в други европейски държави. „Това е един от най-леките и най-меките проекти, които имат за цел административно понижаване на цените на стоките и услугите", посочи Кръстев.

Той обаче предупреди, че методиката няма да остане само информационен инструмент. При определено отклонение от изчислената справедлива стойност могат да последват проверки от регулаторните органи. Ако в хода на тези проверки бъдат установени нелоялни търговски практики, може да се стигне и до санкции.

Финансовият журналист Стефан Антонов постави под въпрос доколко формулата може да даде обективна картина за цените на българския пазар. По думите му методиката се опитва да съчетае два показателя - развитието на цените в България и европейския ценови паритет, като към тях се добавят разходите и определен марж.

Според него мярката е закъсняла. „Тя би сработили в първите месеци след новината, че приемаме еврото. Днес ние вече сме в ситуация, в която имаме много други фактори, които влияят на цената", каза той и посочи сред тях цените на петрола, бюджетните дефицити и общата инфлационна динамика в европейската икономика.

Според него основният проблем е, че чрез административна формула не може да бъде определена цена, която задължително да е по-ниска от пазарната. „Пазарната цена е справедливата цена, освен ако няма нелоялни търговски практики", заяви Антонов.

Той предупреди и за възможен обратен ефект. Според него ограничаването на цените или прекомерният административен натиск могат да доведат до по-малко предлагане и в крайна сметка до по-високи цени. „Не можем наивно да смятаме, че справедливата цена, изчислена от държавата, задължително е по-ниска, отколкото тази в магазините", посочи той.

Антонов изтъкна, че в настоящата инфлационна среда държавата трябва по-скоро да улеснява предлагането и работата на бизнеса, отколкото да въвежда допълнителни административни изисквания.

Критики към методиката изрази и председателят на Асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров. Според него тя няма да доведе до реална промяна в цените, а само ще предостави още информация, която вече до голяма степен е налична.

Той постави въпроса и за това доколко методиката отчита реалните разходи на производителите. Като пример посочи млечния сектор, при който според него производствените разходи са се увеличили значително, докато изкупната цена на млякото не се е променила съществено. „А къде са заложени и кой се интересува как се произвежда един литър мляко?", попита той.

Зоров се позова и на вече публикувани анализи на пазара, според които при някои млечни продукти разликите между цените по веригата могат да достигат от 70 до 110 процента. По думите му при наличието на подобна информация е необходимо не просто ново измерване, а конкретни действия.

Според него особено спорен е начинът, по който се определят допустимите разходи и маржове на търговците. Зоров посочи, че при млечните продукти в методиката са заложени 17,5 на сто за покриване на разходите, 3,8 процента печалба и 1,5 на сто фира.

За пример беше дадено изчислението според новата методика на цената на сиренето. При цена на едро в България от 5,62 евро и средна цена в референтните държави от 9,20 евро, при определен марж локалната себестойност се изчислява на 6,91 евро, европейският ценови паритет - на 8,50 евро, а крайната „справедлива стойност" - на 7,71 евро.

За Зоров тези сметки не дават отговор на основния въпрос - каква трябва да бъде цената на качествения български продукт. Той предупреди, че прекомерното търсене на най-ниската възможна цена може да бъде за сметка на качеството и на българското производство. „Ние искаме да нахраним българина с нещо, което няма хранителна стойност, или в крайна сметка с качествени продукти?", попита той.