/КРОСС/ Европа е изправена пред сериозна водна криза. Рекордно ниските нива на Дунав затрудняват корабоплаването, фериботи спират, кораби засядат, а недостигът на вода вече оказва влияние и върху земеделието и енергетиката.

На този фон България изглежда в парадоксална ситуация - водоемите са сравнително пълни, но хора и земеделци в различни части на страната продължават да остават без вода.

Според бившия министър на околната среда и водите и хидролог Асен Личев проблемът не се дължи единствено на климатичните промени. По думите му той е и резултат от дългогодишна инвестиционна политика в Европа, която е поставяла акцент основно върху пречистването на отпадъчните води, но не и върху съхраняването и използването на наличния воден ресурс.

Личев посочва, че от 1997 г. насам Европейският съюз е инвестирал десетки милиарди евро в пречиствателни станции и канализация. В същото време недостатъчните инвестиции в язовири, напоителни системи и съоръжения за задържане на водата оставят редица региони без необходимия ресурс.

„Водата не е просто поредният природен ресурс, а фундаментален стълб на националната сигурност", подчертава хидрологът.

Според него климатичните промени променят и начина, по който се формират водните ресурси. Валежите все по-често са концентрирани в кратки и екстремни периоди. Ако водата не бъде задържана и съхранена, тя бързо се оттича и ресурсът се губи.

Като пример Личев посочва ситуацията по Дунав. Според него в европейското планиране не се отделя достатъчно внимание на критичния участък на Долен Дунав, от който зависят корабоплаването, икономиката и енергетиката на няколко държави.

Той критикува и липсата на достатъчна подкрепа за хидротехнически проекти като Никопол-Турну Мъгуреле и Силистра-Кълъраш, които според него биха могли да допринесат за регулирането на речното ниво и за по-сигурното корабоплаване.

По думите му България трябва да преосмисли отношението си към водата - не само като ресурс, който трябва да бъде пречистен, а като стратегически запас, който трябва да бъде събиран, съхраняван и използван ефективно.

Защото проблемът вече не е само в това колко вода има. Все по-важният въпрос е къде е водата, кога идва и разполагаме ли с инфраструктура, за да я задържим и използваме.