/КРОСС/ Институтът за пътна безопасност извърши задълбочен преглед на публикуваната управленска програма на „Прогресивна България", с особен фокус върху заявения приоритет „Безопасност на пътя - човешкият живот е приоритет".

Отчитаме като положително, че пътната безопасност е посочена като приоритет и че са включени мерки като ремонт на рискови участъци, премахване на „черните точки", задължителни одити за безопасност, контрол на скоростта, обновяване на маркировката и сигнализацията, модерни ограничителни системи и интелигентни транспортни системи.

Тези мерки са необходими. Но те не представляват управленска програма за пътна безопасност.

Половин страница за един от основните приоритети

При прегледа на програмата прави впечатление, че един от обявените основни приоритети на бъдещото управление - безопасността на движението по пътищата - е разгледан в рамките на приблизително половин страница.

Формулирани са няколко общи намерения - ремонти, „черни точки", одити, контрол на скоростта, маркировка, ограничителни системи и интелигентен трафик.

Това са дейности, които държавата и сега е длъжна да извършва регулярно. Те не показват как ще бъде променен моделът на управление на пътната безопасност и не съдържат необходимия реформаторски подход.

Липсва управление на риска

Особено съществен е фактът, че програмата говори за „рискови участъци", но не предлага изграждане на система за управление на риска.

Не е формулиран модел, който да включва:

идентифициране на риска → оценка → приоритизиране → отговорна институция → мярка → срок → контрол → измерване на резултата.

Именно това е фундаменталният проблем на българския модел - институциите извършват множество отделни дейности, но липсва единна система, която да управлява риска и да насочва ресурсите там, където той е най-висок.

„Черните точки" не са управление на риска

Премахването на „черните точки" е положителна мярка, но тя е предимно реактивна.

Черната точка е място, на което рискът вече се е реализирал чрез множество произшествия.

Съвременният подход трябва да позволява идентифициране и отстраняване на риска преди той да произведе жертви.

Най-същественият пропуск - няма цел до 2030 г.

За Института за пътна безопасност това е един от най-сериозните пропуски.

В програмата няма конкретна, измерима цел за резултата до 2030 г.

Не е посочено с колко трябва да намалеят:

• загиналите;
• тежко ранените;
• пътнотранспортният риск.

Няма и ясни показатели, чрез които обществото да може да оцени дали заявените мерки са успешни.

Не е достатъчно да се каже „ще ремонтираме", „ще контролираме" и „ще модернизираме".

Основният въпрос е:

Колко човешки живота ще бъдат спасени до 2030 г. и кой ще носи отговорност за това?

Липсва верига на отговорност

В програмата не е изградена ясна верига на институционална отговорност.

Не е ясно:

• кой управлява цялостния риск;
• кой определя приоритетите;
• кой контролира изпълнението;
• кой носи отговорност при неизпълнение;
• кой измерва резултата.

Това е съществен пропуск, защото без отговорност няма управление, а без измерим резултат няма как да има оценка на управлението.

Заключение

Институтът за пътна безопасност оценява положително факта, че „Прогресивна България" поставя човешкия живот и пътната безопасност сред своите приоритети.

В същото време обаче сме длъжни да констатираме, че предложеното не представлява реформа на модела за управление на пътната безопасност.

Мерките са предимно общи, фрагментарни и оперативни и не дават отговор на основния въпрос:

Как ще бъде променен моделът, по който държавата управлява пътнотранспортния риск?

При положение че пътната безопасност е обявена за основен приоритет на управлението, е недостатъчно тя да бъде представена в рамките на няколко общи намерения и приблизително половин страница.

Необходимо е управленската програма да бъде допълнена с:

система за управление на риска, ясна верига на отговорност, измерими показатели и конкретна цел за намаляване на загиналите и тежко ранените до 2030 г.

В противен случай съществува риск заявеният приоритет „човешкият живот е приоритет" да остане политическо послание, а не да се превърне в реална държавна политика.

*Източник: Екип на Институт за пътна безопасност

https://www.safetyroad.bg/