Адът, наречен фентанил: Разказът на една майка, загубила сина си заради дрогата
Секция: Интервюта
15 Август 2026 09:47
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Адът, наречен фентанил: Разказът на една майка, загубила сина си заради дрогата

/КРОСС/ Ейпръл Бабък с апел към българските политици да не позволяват, случващото се в САЩ да достигне и до нас

Улиците на САЩ са превзети от най-евтината, най-достъпната и най-смъртоносна отрова - фентанилът. А кадрите оттам все повече наподобяват апокалиптичен филм.

Разбитите лаборатории в Русе и София този месец са червена лампа, че тази криза не е далече и от нас.

25-годишният син на Ейпръл Бабък Остин умира, след като приема наркотик, без дори да знае, че в него има фентанил.

Репортерът на NOVA Юлиян Стоянов разговаря с Ейпръл Бабък, чийто 25-годишен син - Остин, умира, след като приема наркотик, без дори да знае, че в него има фентанил.  

"Фентанилът уби сина ми. Той имаше цял живот пред себе си. Сега никога няма да се ожени. Никога няма да имам внуче от него. Цялото му бъдеще изчезна за миг. Той беше толкова мило и добро дете, не беше направил лошо на никого", споделя Ейпръл.

Остин започва да се променя, след като получава лоша оценка и губи мястото си в училищния футболен отбор.

"Това наистина го съсипа. Изпадна в депресия. Играеше футбол откакто беше на четири години и игра до деня, в който почина. Когато му отнеха футбола през онази последна година в гимназията, веднага забелязах, че цялата му група приятели сякаш се промени, като че ли за една нощ. Започна да се движи с друга компания. Знам, че започна да се занимава с глупави неща, нищо сериозно. А причината, поради която синът ми умря, е, че една нощ излезе да си купи кокаин и това го уби. Хората сега умират, защото наркодилърите слагат фентанил в него, защото така го подсилват и го правят да трае по-дълго. Искаха синът ми да се пристрасти към това, но той умря. Получих токсикологичния доклад за смъртта му в рамките на три седмици и там видях - отравяне с незаконен фентанил. Точно това пишеше", разказва майката.

Докато в България фентанилът тепърва се превръща в сериозен проблем, Америка живее с тази криза повече от десетилетие. Само за три години, между 2021 и 2023 г., над 250 хиляди души са загубили живота си от фентанил.

"Затова се моля за България - дано вие, вашето правителство, успеете да овладеете ситуацията, преди да се наложи да погребвате 100 000 от вашите граждани всяка година. Това нормално ли е? Помните ли 11 септември в САЩ и колко хора починаха? 11 септември се случва всеки ден. Всеки един ден. Ако беше така, това щеше да се излъчва по всички новинарски канали по целия свят. Но какво се случва тук, в Америка? Цари тишина. Тишина!", казва Ейпръл.

По думите й повечето зависими към фентанил са започнали да употребяват субстанцията без да знаят. "Имаме тийнейджъри, пристрастени към фентанил - 14 и 15-годишни, но никой не излиза навън с намерението да си намери фентанил. Всички те са били подведени да станат зависими от него. И щом веднъж станеш зависим, вече е почти твърде късно. Това е "руска рулетка" с живота ти. Не знаеш на какво можеш да попаднеш", разказва майката.

Тя споделя историята за жена в Мериленд, която е загубила едновременно две внучета - на 10 и 14 години. "14-годишната взела най-обикновено хапче от някого в училище. Тя се прибрала вкъщи и очевидно накарала малкия си брат да вземе едно заедно с нея и двамата загубиха живота си. Това не е нормално, но е често срещана история", допълва Ейпръл.

След смъртта на Остин, Ейпръл отказва да остане само майка, загубила детето си. Създава фондация „Изгубените гласове на фентанила", организира протести пред Белия дом и се среща с други родители, преживели същата загуба.

"Няма да плача всяка вечер в стаята си, сгушена във възглавницата. Ако правех това, досега щях да съм умряла. Аз чистя домове, не съм активист, не знаех какво да правя, но знам, че имам голяма уста и съм шумна. Тук съм, за да спася децата ви. Всеки ден няколко майки ме търсят, за да ми кажат, че са загубили детето си заради тази отрова. Всеки ден. Не искам никой да умира. Сега съм в стаята на сина ми, наричам я моят "кризисен щаб", оттук работя. Цялата стая е облепена с негови снимки. Вече пет години маршируваме към Белия дом. И има защо. Една от целите ми беше да има наркан навсякъде, където има пожарогасител. Това е животоспасяващо лекарство, което бързо спира и отменя ефектите от свръхдоза", казва майката на Остин.

Днес кадрите от американските улици показват най-страшните лица на фентаниловата криза. Но Ейпръл вижда в тях не просто Америка. Тя вижда предупреждение към всяка държава, която тепърва се сблъсква с проблема. Защото такива кадри виждаме все по-често в социалните мрежи и в България. "Няма значение за кого ще гласувате. Няма значение какъв е цветът на кожата ви. Няма значение дали сте гей, хетеросексуален, бисексуален или трансджендър. Няма значение дали сте от добро семейство или не", казва тя. И допълва: "Ситуацията е наистина ужасна. Като например във Филаделфия. Там са като „Ходещите мъртви". В Сан Франциско също е ужасно. Имам чувството, че нашите политици не ги е грижа дали ще живеем или ще умрем. Хората се разхождат около трупове по улиците. Това е отвратително!"

Ейпръл смята, че ролята на родителите в превенцията е огромна. "Знаете ли какво трябва да правят тези родители? Да бъдат досадно любопитни. Да проверяват телефоните на децата си. Да обръщат внимание на поведението им, например, сменят ли си приятелите, не искат ли да ходят на училище? Наистина трябва да наблюдавате поведението им и промените в него, защото това е знак, че нещо не е наред. Всеки трябва да знае какво е незаконният фентанил и какво може да се случи. Не се доверявайте дори на приятелите си. Вашите приятели ви лъжат. Срещал съм толкова много родители, чиито деца са починали, защото са взели фалшиво хапче или каквото и да е било, което са получили от приятел. Хората лъжат, а те са млади, наивни, не мислят рационално. Децата просто не мислят така, както мислим ние", казва Ейпръл.