Сезонно ли е поскъпването в ресторантите и хотелите или тенденцията ще продължи
Секция: Анализи
18 Август 2026 11:02
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Сезонно ли е поскъпването в ресторантите и хотелите или тенденцията ще продължи

/КРОСС/ Икономисти обсъдиха и новия механизъм за определяне на минималната работна заплата

Инфлацията в България през юли е 0,8% на месечна база и 4,5% на годишна. Най-сериозно са поскъпнали услугите, свързани с развлечения, спорт и култура, както и ресторантите и хотелите. Това коментираха икономистите Румен Гълъбинов и Георги Вулджев в ефира на „Твоят ден" по NOVA NEWS.

Георги Вулджев посочи, че ръстът при развлеченията, спорта и културата е над 11% на месечна база, но според него това до голяма степен е сезонно. По думите му през последните години именно ресторантите, хотелите и секторът на развлеченията традиционно отчитат най-висока инфлация.

Румен Гълъбинов също определи поскъпването като сезонно. Според него юли и август са месеци с повече туристи, спортни събития и концерти, което повишава търсенето и цените на билетите и услугите.

Икономистите отчетоха като положителна тенденция понижаването на цените на хранителните продукти. Вулджев посочи, че инфлацията при храните се забавя осезаемо след отчетения пик през пролетта. Според него за това е възможно да са повлияли и публичните действия на държавата и натискът върху търговците заради мерките срещу необоснованото покачване на цените.

Вулджев обаче предупреди, че инфлацията има и сериозни вътрешни фактори. "Сред тях са високото кредитиране, увеличението на паричната маса и дефицита по текущата сметка. Износът се забавя на рекордни нива, а вносът расте. Това вече става сериозен структурен проблем", коментира икономистът.

По думите му охлаждането на кредитния пазар е важно, особено при жилищното кредитиране, което през последните години бележи силен ръст.

Румен Гълъбинов посочи три основни направления, по които държавата трябва да работи за ограничаване на инфлацията - фискална консолидация, привличане на инвестиции и ограничаване на сивата икономика. "Чрез повече инвестиции България може постепенно да премине от икономика, основана основно на потреблението и вноса, към икономика с по-висока производителност и износ", смята експертът.

Методиката „Справедлива цена": Ще спре ли поскъпването на храните

Гълъбинов подчерта и значението на ограничаването на сивата икономика, тъй като това би увеличило приходите в бюджета и би ограничило възможностите за злоупотреби и корупция.

Икономистите обсъдиха и новия механизъм за определяне на минималната работна заплата. Георги Вулджев го определи като по-добър от досегашния, защото предвижда диапазон, в който работодатели и синдикати да договарят размера. По думите на Вулджев новият механизъм е по-предвидим и премахва порочната връзка между ръста на минималната и средната работна заплата.

Румен Гълъбинов обаче предупреди, че минималната работна заплата не бива да бъде разглеждана като основен фактор за инфлацията. „Инфлацията не се бори с намаление на личните доходи", посочи той. Според него ограничаването на държавните разходи, намаляването на бюджетния дефицит и увеличаването на инвестициите са по-ефективни инструменти за овладяване на ценовия натиск.