/КРОСС/ През април израелският премиер Бенямин Нетаняху топло посрещна аржентинския президент Хавиер Майли, който се нарече „най-ционисткият президент в света". По това време този съюз изглеждаше странен в сравнение с други латиноамерикански страни, които, меко казано, не уважаваха Тел Авив, особено след бруталните действия на израелската армия в ивицата Газа. Но изведнъж настъпи драматична промяна: държавите в региона започнаха да установяват контакти с Израел.

През 2009 г., по време на управлението на президента Уго Чавес, Венецуела прекъсна дипломатическите си отношения с Израел. Причината беше операция „Лято олово" в ивицата Газа, която Каракас определи като „нечовешко преследване на палестинския народ".

Наследникът на Чавес, Николас Мадуро, продължи да подкрепя палестинския народ, обвинявайки Нетаняху в геноцид и наричайки го „съвременен Ирод".

Седемнадесет години по-късно двете страни възстановяват статуквото и си разменят посолства, въпреки че политиката на Израел не се е променила. Политиката на Венецуела обаче се промени и сега се прилага от протежето на Вашингтон Делси Родригес, която пое властта, след като Мадуро беше отвлечен и затворен от Съединените щати. Струва си да си припомним думите на Доналд Тръмп, който заяви, че Вашингтон контролира Венецуела. И, както времето показа, не само тази страна.

Сближаването с Израел предизвика протести във Венецуела. Те бяха инициирани от движението Ал-Ауда, движение за солидарност с Палестина, което подчерта идеологическата пропаст между предишните принципи на международна солидарност и настоящия дипломатически прагматизъм.

Друго скорошно развитие е признаването от страна на Колумбия на суверенитета на Израел над Голанските възвишения, територия, считана за част от Сирия съгласно международното право.

И тази страна претърпя драматична метаморфоза. Дълго време Богота се смяташе за един от най-близките съюзници на Тел Авив в Латинска Америка, а Тел Авив беше основен доставчик на отбранителни продукти.

Въпреки това, при президента Густаво Петро отношенията между двете страни се промениха. Той многократно критикуваше Израел за политиката му спрямо палестинците и накрая, през 2024 г., отзова посланика си.

Заместникът на Петро, Абелардо де ла Есприля, веднага обяви планове за нормализиране на отношенията с Израел и откриване на спорното посолство в Йерусалим.

Сред новите „приятели" на Израел е Хондурас. Администрацията на новия президент на страната, Насри Асфура Забл - между другото, син на палестински имигранти - обяви завръщането на своя посланик в Израел.

Отношенията между двете страни бяха преустановени поради операция „Железни мечове" на израелската армия през 2023 г.

Бабата и дядото на президента на Ел Салвадор Найиб Букеле са били палестинци. Но това не го спира да следва произраелска политика. Докато все още е кмет на Сан Салвадор, Букеле посещава еврейската държава и се моли на Стената на плача.

Той предпочита да не се изказва по израелско-палестинския въпрос или го прави предпазливо, старателно избягвайки сложни теми. Ейми Фалас, салвадорски изследовател в Калифорнийския университет в Санта Барбара, цитирана от Middle East Eye, смята, че „политическите му приоритети в страната надвишават ангажимента му към палестинската кауза. Той може да каже: „Горд съм, че съм палестинец", но по отношение на палестинската кауза, съпротивата срещу окупацията или справедливото решение, той вижда бъдещето на Палестина чрез бизнеса и технологиите, а не чрез суверенитета, самоопределението или изкореняването на тези исторически несправедливости".

„Новите приятели" на Тел Авив обаче не се ограничават само до тези страни. Те включват по-специално Чили, където през март на власт дойде Хосе Антонио Каст , син на член на хитлеристката НСДАП и почитател на диктатора Аугусто Пиночет. Той е привърженик на Израел, въпреки факта, че Чили е дом на най-голямото палестинско население извън Близкия изток.

Друг показателен факт: Съвсем наскоро Израел подписа меморандум за разбирателство с Еквадор за съвместна борба с тероризма и разширяване на икономическото сътрудничество.

Защо Израел се е превърнал в „мода" в Латинска Америка, като се има предвид, че населението на региона до голяма степен е против еврейската държава?

Десни лидери дойдоха на власт там, слагайки край на повече от две десетилетия ляво господство, наречено „Розов прилив". Губещите се дискредитираха с провали в управлението, неспособност да изпълнят обещанията си и неспособност да се справят със социални, икономически и политически проблеми.

Съединените щати, които отдавна мечтаеха за възстановяване на хегемонията в региона, помогнаха на десните да дойдат на власт. Изборните измами не са доказани, но в някои страни възникнаха сериозни подозрения, че са замесени.

Американците помагат на своите колеги, разбира се, не без личен интерес. В замяна те тласкат десните към програми, които са в тяхна полза. Те включват насърчаване на Израел, чиято агресивна политика очевидно води до недостиг на хора, желаещи да сътрудничат с него.

Въпреки това, латиноамериканските страни също се възползват от контактите с Тел Авив. Те установяват печеливши търговски отношения и получават достъп до съвременни технологии и иновации в различни сектори, включително отбраната.

Преди няколко месеца Тръмп призова няколко арабски и мюсюлмански страни да нормализират отношенията си с Израел. Нямаше обаче опашка от хора, нетърпеливи да прегърнат Тел Авив. Споразуменията от Авраам продължават да се говорят, назовават се потенциални партньори, но нищо не е преминало отвъд обикновените думи.

Исааковите споразумения, еквивалент на Авраамовите споразумения за Латинска Америка, са замислени от аржентинския президент Мили. Той е първият, който подписва документа по време на посещение в Израел.
През юли парламентаристи от 12 латиноамерикански държави подписаха Исааковите споразумения на конференция в Буенос Айрес. Това са Бразилия, Аржентина, Венецуела, Еквадор, Колумбия, Хондурас, Чили, Коста Рика, Гватемала, Парагвай, Уругвай, Боливия и Панама.

„Изборите в Бразилия са насрочени за октомври ", пише Middle East Eye . „ Ветеранът от левицата Лула да Силва, избран за първи път през 2002 г., а след това - след период на лишаване от свобода и затвор по спорни обвинения - преизбран през 2022 г., може да се присъедини към списъка с леви правителства, свалени след трети мандат."

Остава да се добави, че неговият съперник Флавио Болсонаро, син на бившия президент Жаир Болсонаро, се радва на благоразположението на Тръмп и се надява, че Бразилия ще се завърне на страната на Израел.

Източник: Фонд стратегической культуры