/КРОСС/ Управленската програма на властта предлага въвеждането на военна подготовка в българските училища. Част от родителите се притесняват, че това ще насади повече агресия сред младите хора и стресът сред тях ще се повиши.

Това, което предлага правителството, не е уникална хрумка. Това е европейска практика и тя изхожда от една много ясна предпоставка. В Европа се случи едно отрезвяване. Най-прогресивните и либерални държави като Швеция върнаха казармата. Литва, Естония и Финландия дори не са я махали, посочи в БТВ „Тази сутрин" Кристиян Шкварек, председател на фондация „Консервативно общество".

Оказва се в един момент, че тази либерална мантра за края на историята приключи и ние всъщност ще трябва да живеем в свят с национални държави, които трябва да имат способността да се отбраняват. Това се превърна в общоевропейска практика и нейното въвеждане в България е логично, коментира той.

Не съм против разширяване или въвеждане на военно обучение. Прилага се и в други демократични държави. Проблемът е, че България не прави политики, основани на данни. Правим символни решения, които граничат с популизъм, заяви политологът Теодор Славев.

По думите му не се отговаря на въпроса какви теми ще включват часовете за военно обучение в 10-и и 11-и клас и защо ги разширяваме.

Патриотизмът и това да обичаш България не е запазена марка на армията. Големият въпрос е какви умения и знания ще придобиват децата в тези разширени часове по военно обучение, обясни Славев.

Той сподели, че може да става въпрос за реакции при бедствия и кризи, какво да направим, ако има саботаж, ако има нахлул чужд враг на територията, как да оказваме първа лекарска помощ. Важни са и знанията за киберсигурността, как да се опазваме,, знанията за армията, за системата. Но отново - какъв проблем искаме ние да решим? Дали това е чувството на липса на национална принадлежност или патриотизъм, попита Славев.

Да си патриот означава и да си добър гражданин, да си плащаш данъците, да бъдеш доброволец, да имаш уважение към институциите, да уважаваш върховенството на правото. Не е задължително да можеш да разглобяваш автомат, обясни той.

Шкварек сподели, че Евростат е провел проучване за процента граждани на всяка държава, които са склонни да я защитават при война. Във Финландия беше близо 90%. В България беше под 40%. Една трета от населението е способна или готова да защитава собствената си родина по начина, по който украинците в момента го правят.

Това е един огромен практически проблем. Не това, че България не си хвърля фаса в кошчето. Има чисто прагматична причина да се въвежда подобно нещо и да се насърчава този тип военен патриотизъм. Това е фактът, че ние вече живеем в общество, в което под една трета са склонни да излязат и да защитават собствената си родина, обясни Шкварек.

Славев сподели, че са направени две изследвания по въпроса в последните години. Действително България от Източна Европа е надолу. Но интересно в тези изследвания е първо как се задава въпросът.

Единият въпрос е зададен: „Бихте ли се отбранявали, ако България участва във война?" - какво е ситуацията с Иран. Другият въпрос е: „Ако чужда държава нападне вашата, бихте ли я защитавали?". И там процентът скача, защото това вече е много конкретно зададен въпрос, коментира Славев.

Според него трябва да се види диапазонът на 18-25 години. По думите му той е 62%. Тоест младите са по-склонни да защитават държавата.

След като това е така, ние какъв проблем разрешаваме с въвеждането на това патриотично военно образование? Защото се оказва, че няма проблем, коментира той.

Очевидно някакви културни апарати работят в тази посока. Това показват данните. Дали действителността е така, е друг въпрос, посочи Славев.

Той обърна внимание, че има една граница, която не трябва да се преминава - да говорим за милитаризирано съзнание. Примерът е с Русия. Там не става въпрос за това да се защитаваш от врага. Там директно казват в училище кой е врагът.