Големите неизвестни на старта на предизборната кампания за президент
Секция: Анализи
22 Август 2026 12:04
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Големите неизвестни на старта на предизборната кампания за президент Гости: Проф. Росен Стоянов – политолог, преподавател в Софийския университет; проф. Антоний Тодоров – политолог, преподавател в Нов български университет в студиото

/КРОСС/ Такава ситуация вече е съществувала, когато тези, които назовават себе си като „десни", не могат да намерят формула на обединение и кандидат, който да ги представлява. Това каза политологът проф. Антоний Тодоров в предаването „Денят започва в събота" по БНТ.

По-късното обявяване на кандидата на десницата крие своите рискове, смята той. „И може да се случи това, което вече се е случило - например, в 2006 г., когато десните бяха разделени и фактически нямаха общ кандидат, и в 2011 г. също донякъде", припомни проф. Тодоров.

Той допусна, че са възможни изненади.

„Ако срещу Илияна Йотова няма обща кандидатура на всички десни, много е вероятно тя да бъде избрана дори на първия тур, което ще бъде прецедент в нашата най-нова история. Онова, което ми се струва невероятно, е да имаме някой друг избран президент извън тези две кандидатури", заяви проф. Тодоров.

Според политолога проф. Росен Стоянов големият проблем в дясното политическо пространство е, че в него се включват партии, които не са припознавани като десни. „Имаме една партия, която не бива припознавана като дясна, или поне не е припознавана като опция за предварителна консолидация от изконното дясно от т.нар. „градска десница" - ГЕРБ. Те отказват да общуват, дори да мислят за някакъв вид колаборация или заедност дори на втори тур. В този смисъл толкова много разделителни линии между самите тях, в главите на хората като представи за това какво е дясно, какво е ляво, какво е център, в нас, коментаторите, поради експертиза, но или лични пристрастия", коментира той.

От друга страна, изконно лявото, което не намери представителство в парламента, парадоксално по думите му, обаче успя да излъчи една кандидатура в лицето на президента Илияна Йотова. „Тя бързо бе подкрепена от партията, която я издигна като кандидат-вицепрезидент преди. Малко по-късно към всичкото това се добави и заявката на „Прогресивна България". И тук вече за мен не става дума толкова за партийното, колкото за личностното и за това, че някои, дори от новите политици в изпълнителната власт, като че ли искат да заложат на сигурното, на това, което е на терен и е най-бързият кон към момента, а не смеят да излъчат свой собствен, характерен кандидат, с който да заявят, че оттук нататък прогнозируемостта за тяхното развитие, с оглед и местните избори догодина, ще даде една дългосрочност на партийната им и може би идейна заявка", заяви проф. Стоянов.