/КРОСС/ Нужен е механизъм за автоматична актуализация, за да не бъде затрит малкият и среден бизнес!

С това предложение излиза Националният младежки комитет на ВМРО в страницата си във Фейсбук, в момент, в който правителството трябва да взима трудни управленски решения, изработвайки Бюджет 2027.

Представете си малък магазин с годишен оборот от около 51 130 евро - настоящият праг. Заплата на служител, осигуровки, счетоводство, каса, ток, стока - само основните разходи стигат близо 42 500 евро. Остават около 8 600 евро, преди изобщо да е начислен ДДС, преди корпоративен данък, преди данък дивидент. В конкурентна среда този малък бизнес не може просто да вдигне цената - ДДС започва да яде директно неговия марж, дават конкретни примери младежите на ВМРО.

Важно е да припомним и опита отпреди две години - когато Народното събрание с абсолютно мнозинство прие праг от 166 000 лв. (84 875 евро). Мярката действа само 4 месеца, но не доведе до съществен спад в бюджетните приходи. След връщането на прага до 100 000 лв. (51 129 евро) бизнес средата видимо се влоши. Дори тогавашният праг от 84 875 евро вече е нисък на фона на инфлацията оттогава - затова смятаме, че той трябва да стигне максимално бързо до горницата, позволена от правото на ЕС.

Ето защо НМК на ВМРО предлага прагът за регистрация по ЗДДС да достигне поне 85 000 евро в рамките на бюджет 2027 г. и да се създаде постоянен механизъм за автоматично актуализиране на прага - по подобие на други подобни икономически критерии.

Очакваният краткосрочен ефект е спад от около 67 млн. евро (131 млн. лв.) в приходите от ДДС - средства, които остават в бизнеса. В по-дългосрочен план опитът показва обратното: повече стопанска активност означава по-високи постъпления от корпоративен данък, осигуровки и данък върху доходите, повече работни места и по-високи заплати, продължават анализа си младите войводи.

Прилагаме и пълния текст на позицията:

Прагът за задължителна регистрация по ДДС не е повишаван на практика от години, въпреки огромния инфлационен ръст след 2020 г. Докато цените, заплатите, наемите и разходите растат непрекъснато, прагът остава замразен - и все повече микро и малки предприятия прекрачват границата за регистрация не защото са пораснали реално, а защото номиналните им обороти се вдигат от самата инфлация.

Представете си малък магазин с годишен оборот от около 51 130 евро - настоящият праг. Заплата на служител, осигуровки, счетоводство, каса, ток, стока - само основните разходи стигат близо 42 500 евро. Остават около 8 600 евро, преди изобщо да е начислен ДДС, преди корпоративен данък, преди данък дивидент. В конкурентна среда този малък бизнес не може просто да вдигне цената - ДДС започва да яде директно неговия марж.

Проблемът не е в самия ДДС, а в това, че прагът не се актуализира автоматично. Оборотът расте на хартия заради инфлацията, но реалният обем на бизнеса остава същият. Резултатът: все повече дребни търговци, занаятчии и стартиращи фирми биват натоварени с ежемесечни справки-декларации и счетоводни разходи, преди изобщо да са успели да пораснат.

Важно е да припомним и опита отпреди две години - когато Народното събрание с абсолютно мнозинство прие праг от 166 000 лв. (84 875 евро). Мярката действа само 4 месеца, но не доведе до съществен спад в бюджетните приходи. След връщането на прага до 100 000 лв. (51 129 евро) бизнес средата видимо се влоши. Дори тогавашният праг от 84 875 евро вече е нисък на фона на инфлацията оттогава - затова смятаме, че той трябва да стигне максимално бързо до горницата, позволена от правото на ЕС.

Предлагаме:

- Прагът за регистрация по ЗДДС да достигне поне 85 000 евро в рамките на бюджет 2027 г.

- Да се създаде постоянен механизъм за автоматично актуализиране на прага - по подобие на други подобни икономически критерии - така че той да следва инфлацията и реалната покупателна способност, а не да чака нов закон всеки път, докато изоставането се натрупва.

Очакваният краткосрочен ефект е спад от около 67 млн. евро (131 млн. лв.) в приходите от ДДС - средства, които остават в бизнеса. В по-дългосрочен план опитът показва обратното: повече стопанска активност означава по-високи постъпления от корпоративен данък, осигуровки и данък върху доходите, повече работни места и по-високи заплати.

Ниската административна тежест е основа за ускореното и устойчивото икономическо развитие на страната ни. Именно затова смятаме, че своевременното и предвидимо повишаване на прага за ДДС регистрация е естествена стъпка, която управляващите сами заявяват като своя цел - а малкият бизнес не е проблем за икономиката, а част от решението.

Пресцентър, ВМРО - Българско национално движение