/КРОСС/ Въпросите от рода на "Ще повлияе ли положително на психичното здраве на детето ни отглеждането на домашен любимец?" стават все по-чести и актуални. В Испания например повече от половината домакинства вече имат един или повече домашни любимци, пише The "Independent". "Привързаност" е терминът, описващ емоционалната връзка между развиващото се дете и човек, който се грижи за него и му осигурява чувство за сигурност и утеха.  

• Подобна връзка може до известна степен да се изгради и с животни, като е доказано, че тези отношения имат редица ползи:
• Подобряват емоционалната регулация, като помагат на децата да се научат да се успокояват сами;
• Възпитават чувство за отговорност, емпатия и морални ценности;
• Служат като "катализатор" за отношенията с хората - например, когато домашният любимец се превръща в обща тема на интерес между детето и член на семейството, с когото то не е толкова близко;
• Насърчават просоциалното поведение;
• Помагат за разбирането на невербалната комуникация;
• Те могат да служат като източник на утеха, замествайки основната фигура на привързаност, когато тя отсъства;

Но какви са ефектите върху психичното здраве на децата, извън тези ползи, от съвместния живот с животно? Можем да отговорим на този въпрос, като разгледаме проблемите, класифицирани като "интернализиращи" (напр. депресия, тревожност и свързаните с тях физически симптоми) и "екстернализиращи" (поведението на детето и връзката му с околната среда: агресия, нарушаване на правилата и т.н.).

Проучването включваше периодично проследяване на група участници - в случая от бременността до 6-7-годишна възраст чрез въпросници, измервания на фактори на околната среда и клинични изследвания.

Работата обхвана около 1900 домакинства в Испания, разположени в Астурия, Гипускоа (Страната на баските), Сабадел (Барселона) и Валенсия. От тях 52,3% са имали или имат един или повече домашни любимци. 19,1% са живели или живеят с кучета, 8,7% - с котки, 14,8% - с птици, а 28,6% - с други животни, като например хамстери, зайци, костенурки или рибки.

При анализа на връзката между наличието на животни и психичното здраве се установи, че най-добри показатели се наблюдават при децата, които никога не са имали домашен любимец.

Макар и да не могат да се считат за статистически значими, някои тенденции сочат към малко по-неблагоприятни резултати при децата, които винаги са живели с домашни любимци.

При тези, които са имали домашни любимци само през определени периоди, рискът от проблеми е бил по-висок, но тази закономерност се оказва значима единствено по отношение на котките.

За да се отчетат други фактори, които биха могли да повлияят на тази връзка, бяха извършени допълнителни анализи, коригиращи резултатите спрямо социалната класа, пола, възрастта, кохортата и други показатели.

Не е открита обаче разлика между децата, които никога не са живели с животни, и тези, които са ги имали постоянно или само за определени периоди. Това важи както за променливата, обхващаща всички видове домашни любимци, така и за специфичните анализи, разглеждащи връзката с кучета и птици.

Най-интересната констатация е, че отглеждането на котка на 4-5-годишна възраст се свързва с повече проблеми, засягащи психичното здраве.

От друга страна, постоянното присъствие на други животни - като хамстери, зайци, костенурки или рибки през ранното детство изглежда оказва защитен ефект както при момчетата, така и при момичетата.

В ранните години от живота емоционалните връзки може да не са напълно изградени. Поради това присъствието на кучета или птици може да няма съществено въздействие върху психичното здраве.

Що се отнася до котките, начинът им на общуване с хората би могъл да обясни наблюдаваните ефекти. Те са по-независими, което ограничава емоционалната привързаност, а някои семейства може да изберат това животно за домашен любимец, тъй като децата им имат свои собствени емоционални потребности.

Освен това токсоплазмозата се среща по-често при котките, отколкото при другите животни.

Отглеждането на рибки, костенурки и хамстери изглежда предпазва децата от проблеми с психичното здраве. Тези домашни любимци изискват постоянен и лесен контакт, като същевременно помагат на децата да се научат на отговорност, съпричастност и самоконтрол.

Освен това децата, които редовно са живели с животни като хамстери, зайци, рибки или костенурки, са постигнали по-добри резултати в сравнение с онези, които са имали контакт с тях само епизодично. Това подсказва, че постоянната връзка може да бъде по-полезна от спорадичния контакт.

Макар че съжителството с домашен любимец може да насърчи отговорността, емпатията и емоционалната саморегулация, реалното му въздействие зависи от фактори като естеството на връзката, възрастта и стила на възпитание.