/КРОСС/ Критично ниското ниво на Дунав създава все по-сериозни затруднения за работата на АЕЦ „Козлодуй", а централата няма експлоатационен опит при подобни условия. Това каза енергийният експерт проф. Георги Касчиев в предаването "Тази неделя" по бТВ.

При продължаващ спад на реката съществува риск помпите на бреговата станция да започнат да отказват, което би наложило спиране и разхлаждане на реакторите, смята той.

Според него ситуацията изисква подготовка и за по-негативни сценарии. Ниското ниво на Дунав поставя под по-сериозно натоварване бреговата помпена станция на централата.

„За да работят помпите на бреговата станция, трябва да имат определен воден стълб над оста на работните колела, което трябва да е минимум 3 метра", обясни Касчиев.

В момента водният стълб е с около 31-32 сантиметра под това ниво, добави той.

„Помпите се поставят в един по-труден режим. И доколкото те са достатъчно стари - те са монтирани там в 70-те и края на 70-те години, все пак могат да се очакват и някои проблеми с тях", каза експертът.

Водата за централата се взема от Дунав чрез два канала, разположени на около 300 метра от реката. Оттам водата постъпва в така наречения студен канал - огромен изкуствен воден резервоар с дължина около 7 километра. В централната помпена станция водата след това се изпомпва към различните потребители.

„Там има монтирани 34 помпи, които са били предвидени за шестте блока. Сега от тях работят около 20 помпи", обясни Касчиев.

При работа на 20-те помпи се осигуряват около 370-380 хил. кубически метра вода на час. Около 300 хил. кубически метра от тях се използват за кондензаторите на турбините при пълна мощност, а останалите количества са необходими за охлаждане на различни съоръжения и системи на централата.

„Без работа на бреговата помпена станция не е възможно функциониране на централата", подчерта експертът.

Според Касчиев, ако нивото на Дунав продължи да спада, съществува риск помпите да започнат да работят в още по-неблагоприятен режим. При недостатъчен воден стълб е възможно да бъде засмукан въздух, което може да доведе до кавитация, големи вибрации и пулсации и дори до повреда на помпите.

„Проблемът е, че няма никакъв експлоатационен опит през годините за работа в такъв режим и практически никой няма представа кога някоя от помпите ще почне да вибрира, да подскача и т.н.", каза Касчиев.

Всяка от 34-те помпи трябва да бъде подлагана на основен ремонт на всеки седем години. По думите му през тази и миналата година такива ремонти не са били извършвани.

„На 34 помпи трябва минимум пет помпи на година да се ремонтират", обясни експертът.

Касчиев обясни, че при изключване на помпите ще се стигне до необходимост от бързо намаляване на мощността на реакторите и последващото им разхлаждане.

„Ако изключи една помпа, това означава, че в скоро време най-вероятно ще изключат всичките", заяви той.

Реакторите първоначално трябва да бъдат сведени до мощност от около 1-2%, колкото да се поддържат в съответното състояние, което практически означава спиране на производството на електроенергия.

„В противен случай, ако почнат да изключват помпите, трябва бързо да преминат към заглушаване на реакторите и тяхното разхлаждане", каза Касчиев.

За разхлаждането могат да бъдат използвани и източници на аварийна вода - 10 кладенеца по поречието на Дунав, които осигуряват необходимото за системите за безопасност.

Енергийният експерт предупреди, че при продължаващ спад на нивото на реката трябва да се подготвят различни сценарии, включително за най-негативното развитие.

„Трябва от сега да вземем мерки и ми трябва Министерството на енергетиката да престане с тия бодряшки изказвания, да разработи сценарии, няколко сценарии, включително и за най-негативното развитие", заяви той.

Според него евентуалното спиране на двата реактора и отпадането на около 2000 мегавата от системата би било сериозен проблем, особено през нощта. Касчиев не очаква това непременно да доведе до режим на тока, но прогнозира трудности и по-високи разходи за заместваща електроенергия.

„Заместващата електроенергия при всички случаи ще бъде с много по-висока цена, която ще се отрази на борсовите цени и, разбира се, преди всичко на индустриалните потребители", каза той.

Според Касчиев към ниските нива на Дунав трябва да се прибави и още един фактор - изграждането на временен вал край унгарската АЕЦ „Пакш". Съоръжението има за цел да повиши нивото на водата при централата, но това може да означава по-малък приток към долното течение на реката.

„Това е още един фактор, който ние трябва от сега да вземем под внимание", каза Касчиев.

Той посочи, че ако не последват обилни валежи, които да повишат нивото на реката, ситуацията може да се усложни допълнително.

Проф. Касчиев коментира и освобождаването си от Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй".

„Защото защитавах интересите на държавата, което означаваше да се противопоставя на интересите на определени олигарси", заяви той.

На въпрос дали на негово място действително е назначен човек с филологическо образование, Касчиев отговори утвърдително.

„По образование филолог. Не знам какви представи има за централата и за нейната работа и как ще ръководи Съвета на директорите", каза той.

Самият Касчиев посочи, че работи в ядрения сектор от 1972 г., включително в различни компании и университети по света.