/КРОСС/ Цените на основните хранителни продукти у нас могат да бъдат намалени още, а надценките в търговските вериги остават твърде високи. Това заяви председателят на парламентарната комисия по земеделието, храните и горите Явор Гечев, депутат от „Прогресивна България".

Коментарът му идва на фона на данни за значителни надценки при редица основни храни. Според информация, цитирана в ефира, те достигат до 77% при прясното мляко, 82% при сиренето, 91% при кашкавала, 89% при яйцата и 73% при каймата.

„Не, не са достатъчно добри. Аз мисля, че могат да бъдат оптимизирани още", заяви Гечев, като посочи, че при някои продукти вече има спад на цените, но според него е възможно допълнително намаление.

По думите му един от основните проблеми е липсата на достатъчно надеждни референтни данни за движението на цените по цялата верига - от производителя до крайния потребител.

Гечев даде за пример Франция, където функционират специализирани обсерватории, които следят цялостния модел на ценообразуване. Според него в България институциите все още не работят достатъчно координирано.

„Те първа се оказва, че трябва да се работи много в държавата", коментира той и допълни, че доскоро дори в Министерството на икономиката не е имало отделен човек, който да отговаря конкретно за цените.

По отношение на инициативата „Кошница с грижа" Гечев заяви, че механизмът има ефект, но резултатите не отговарят напълно на очакванията му.

Инициативата беше представена като доброволна схема, при която големите търговски вериги да предлагат определени основни хранителни продукти на по-достъпни цени.

Според Гечев част от веригите са се включили по-активно, докато при други са се появили несъответствия между продуктите в „Кошница с грижа" и вече съществуващите промоции.

„Кошница с грижа сработи, механизмът е добър, но резултатите не са такива, които аз лично очаквах", заяви той.

По думите му инициативата трябва да продължи, но е необходимо и по-сериозно участие на контролните органи, за да се установи дали няма нелоялни или неконкурентни практики.

Другият сериозен проблем, който беше поставен, е качеството на предлаганите храни. Гечев коментира данни от проверка на потребителска организация, според които само едно от 12 изследвани сирена е отговаряло на изискванията, а при пет от продуктите съдържанието на вода е било над 60%.

Според председателя на земеделската комисия това поставя въпроса доколко подобни продукти изобщо трябва да бъдат обозначавани като „сирене".

„Трябва ли да се казва сирене като нещо, което съдържа 60-70-80% вода? Според мен - не", заяви Гечев.

Той съобщи, че се подготвят инициативи, свързани с наименованията и етикетирането на хранителните продукти. Обмислят се и доброволни маркировки за стандарти, които да дават на потребителите по-ясна информация за качеството.

Гечев призна, че първите 100 дни на управлението са били трудни, но подчерта, че са предприети редица законодателни инициативи. Според него част от мерките вече дават резултат, докато други все още трябва да бъдат доработени.

Основното предизвикателство според него остава изграждането на по-добре работеща система за проследяване на цените и отношенията между производители, търговци и потребители.