/КРОСС/ Сходните инциденти, регистрирани в различни части на Европа, могат да се разглеждат като част от модел на хибридни и асиметрични атаки, чиято основна цел е да бъде подкопано доверието на гражданите в собствените им правителства. Това каза експертът по национална сигурност Иван Анчев в предаването "120 минути" по бТВ.

Властите трябва да бъдат изключително внимателни, когато посочват евентуални извършители, смята той. В случая с инцидента на летището в Лайпциг-Хале германските власти разполагат с достатъчно сериозни доказателства, че е замесена Русия. В непосредствена близост до самолетите е открита антена и подземно съоръжение от типа на землянка край Мерзебург. Според него това говори за предварителна подготовка, а не за самодейно действие. „Доказателствата са за предумисъл, за предварително подготвено действие", посочи Анчев.

Известна е и самоличността на двама души, за които е установено, че са свързани със случая. Единият е беларуски гражданин, влязъл в Шенгенското пространство с италианска виза, издадена в Минск. Другият е гражданин на Латвия. Според експерта подобен профил се вписва в модел, използван от руските специални служби - вербуване на хора, които не са оперативни агенти на самите разузнавателни структури. „Това са лица, които са под някаква форма вербувани, под някаква форма привлечени. Може да бъдат привлечени на финансова основа, може да бъдат привлечени на някаква друга зависимост, включително и идеологическа", каза Анчев.

По думите му използването на местни граждани е удобен подход, тъй като така службите не рискуват собствените си оперативни кадри. Анчев даде за пример и случая с българските граждани, арестувани във Великобритания по шпионския скандал, като посочи, че според него подобни операции могат да бъдат организирани чрез посредници, а не директно от оперативни офицери. „Ти имаш на терен хора, които ще свършат нещо, което на теб ти е необходимо, съответно на разузнавателна служба", каза експертът.

В някои случаи вербуваните дори могат да смятат, че работят в полза на друга организация. Като пример посочи твърденията на част от българските граждани, че са мислели, че работят в полза на Интерпол.

Според Иван Анчев основната цел на подобни действия не е непременно да бъде нанесен голям материален удар, а да бъде създадено усещане за несигурност. „На първо място това е всяването на дълбоко недоверие от страна на гражданите към собствените правителства", заяви той.

Като примери той посочи инциденти със самолети и дронове по летища, самозапалващи се пратки, прекъсване на интернет или на енергийна инфраструктура. „Когато видиш, че започват да гърмят самолети по летищата, когато започват да се появяват някакви самозапалващи се пратки, когато ти се прекъсва интернет или някаква друга енергийна структура, започваш да се питаш какво става, какво прави това правителство, как ни пази?", поясни Анчев.

Според него именно това е целта на малките по обем терористични, хибридни и асиметрични атаки - да бъде подкопано доверието на обществото към властта.

Анчев коментира и позицията на българските власти след взрива в склад на ЕМКО край тревненското село Белица.

Експертът разкритикува изказването на министър Иван Демерджиев, че няма данни за външна намеса. „Не може да се каже веднага - на петата минута или на втория час, че, видиш ли, няма външна намеса", заяви Анчев.

Според него по-коректната позиция в подобна ситуация е да се заяви, че се разследват всички версии. Експертът посочи, че впоследствие са били изготвени седем различни експертно-технически експертизи, включително химическа и пожарна.

Анчев коментира и откритите елементи на система за GPS заглушаване край ресторант в столичния квартал „Драгалевци", като постави под съмнение възможността подобна система да влияе на летище „Васил Левски" от разстояние около 10 километра. „Какъв трябва да бъде този заглушител? Той ще има неимоверно излъчване и ще бъде опасен за всички хора, които са в периметър повече от един километър, даже много повече, за да може да влияе върху летище София", каза Анчев.

Анчев постави под въпрос и начина, по който е била организирана операцията на място. Той посочи информацията, че служители на Комисията за регулиране на съобщенията са пристигнали на мястото около 30 минути преди полицията, за да извършат замервания, след което са се обърнали към ДАНС. „Една операция, когато се цели да се хване нещо на място, не се прави по този начин", заяви Анчев.

При подобна операция всички участващи структури трябва да действат координирано и едновременно. „Всички сили и средства - полиция, ДАНС, КРС, барети, ако трябва - влизат по едно и също време. Обезпечават се задните входове", обясни той.

По думите му професионалната противодронна защита е сложна система и не се свежда единствено до използването на оръжие за сваляне на дронове.