/КРОСС/ Българските читалища навършват 170 години, а страната ни е изправена пред важен въпрос: как да превърнем огромната културна мрежа на местните общности в двигател на развитието на градовете и селските райони?

Как културата може да бъде двигател на местното и регионалното развитие и каква е ролята на читалищата в този процес ще обсъдят представители на европейски и български културни организации, местни и национални власти, кметове, читалища, експерти и евродепутати по време на международна конференция в София на 18 септември 2026 г. в Дома на Европа в София. Форумът се организира от Фондация "Народни читалища" и Бюрото за връзка на Европейския парламент в България и събира представители на над 25 организации от различни градове и региони на България, както и международни експерти от Европейската мрежа на културните центрове (ENCC). В центъра на дискусиите ще бъдат отношенията между културните центрове и местните власти, ролята на читалищата в бъдещата Европейска столица на културата и потенциалът на културата да допринася за развитието на селските и периферните райони.

Конференцията се провежда в особено важен момент за България. През 2026 г. българските читалища отбелязват 170 години от началото на читалищното движение, а страната разполага с уникална мрежа от 3597 читалища, около 80% от които се намират в селски райони. Тази мрежа представлява един от най-значимите ресурси за културно, социално и общностно развитие на местно ниво.

В същото време български градове вече подготвят своите кандидатури за Европейска столица на културата 2032. Това поставя и по-широк въпрос: може ли бъдещата Европейска столица на културата да бъде проект не само на един град, а на цял регион - включвайки селските, периферните и малките общности?

„Читалищата са инфраструктурата на културата, която съществува там, където хората живеят - в квартала, в малкия град, в селото. Ако искаме културата да бъде реален инструмент за развитие и сближаване, трябва да намерим начин този огромен потенциал да бъде включен в европейските и националните политики", коментира Юрий Вълковски, основател на Фондация "Народни читалища" и организатор на събитието в София.

Програмата на конференцията е структурирана около три основни теми. Първият панел ще постави фокус върху отношенията между читалищата, културните центрове и общините - какво работи добре, къде са системните предизвикателства и как могат да се изграждат по-устойчиви партньорства между местната власт и културните организации. Вторият панел ще разгледа ролята на читалищата в процеса на кандидатстване и подготовка за Европейска столица на културата 2032 и ще включва представяне на екипите на Бургас, Габрово - Велико Търново и Стара Загора. Третият панел ще бъде посветен на културата като фактор за местно и регионално развитие, с акцент върху селските райони. Сред участниците са представители на Европейския парламент, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на земеделието и храните, кметове и представители на Националното сдружение на общините в Република България, читалищни организации от различни региони и българския културен сектор. 

Сред международните участници е Пит Форгер, консултант към борда на ENCC и директор „Култура" на град Льовен, който в момента ръководи кандидатурата на града за Европейска столица на културата 2030. Доклад за ролята на Европейската столица на културата като предизвикателство и възможност ще представи Елзе Кристенсен-Реджепович, бивш член на Панела за подбор и мониторинг на Европейска столица на културата, номинирана от Европейския парламент.

Конференцията е третата от поредица от шест международни срещи, организирани в рамките на програмата „Bridge Makers" на ENCC. След проведените събития в Чехия и Италия предстои форум и в Гърция. Общата цел на инициативата е да създава пространство за обмен на опит и диалог между културни организации, местни власти и европейски институции и да търси работещи модели за културно и териториално развитие.