/КРОСС/ Тихомир Тошев и Георги Захариев коментираха защо българите пазят парите си, вместо да ги инвестират

Близо 10 трилиона евро от спестяванията на домакинствата в Европейския съюз стоят в банкови депозити, вместо да бъдат инвестирани в реалната икономика. Брюксел търси начини да насърчи гражданите да насочат част от средствата си към инвестиции, но това не означава, че спестяванията на хората ще бъдат застрашени или ще „изчезнат".

„Със сигурност парите няма да изчезнат", коментира в предаването "Твоят ден" по NOVA NEWS кредитният консултант Тихомир Тошев. По думите му подготвяните политики са насочени основно към данъчни облекчения и други стимули, които да насърчат хората да инвестират част от парите си в реалната икономика.

Тошев подчерта, че банковите депозити не са напълно „спящи пари", тъй като банките използват привлечените средства, за да финансират кредити. Именно голямата ликвидност в банковата система е сред причините България да има едни от най-ниските лихви по ипотечните кредити. „Имаме свръхликвидност - наистина много банкови депозити, за които голяма част от банките дори не плащат никаква лихва. Затова плащаме толкова ниски лихви по ипотечните кредити", обясни той.

Според икономиста Георги Захариев проблемът е свързан и с различната инвестиционна култура в Европа и САЩ. Докато в Америка инвестирането е много по-силно застъпено като част от подготовката за пенсиониране, в Европа хората в по-голяма степен разчитат на държавните системи. „Около 24% от европейците инвестират, докато около 60% от американците го правят", посочи той. 

По думите му това създава структурен дисбаланс и ограничава потенциала на европейската икономика да финансира иновации и нов бизнес. „Когато не се инвестират тези пари, те не работят. До голяма степен не функционират и не помагат на икономиката да расте с темпа, с който би растяла, ако бъдат инвестирани в иновации, в нов бизнес, в нещо, което създава добавена стойност", обясни икономистът.

В България депозитите на домакинствата вече надхвърлят 58 млрд. евро. По думите на Тошев обаче голяма част от тези средства са концентрирани в сравнително малък брой хора. Около 80% от българите имат спестявания до 5000 евро. Затова той не очаква масово изтегляне на малките спестявания от банките. „Българите са свикнали да имат така наречените „бели пари за черни дни", а малките депозити хората повече ги пазят за това", коментира той. 

По-големите спестители обаче вероятно ще започнат да разглеждат по-активно възможностите за инвестиране, макар и предпазливо. Причината е и в натрупаното недоверие към финансовия сектор заради различни измами и финансови пирамиди през последните десетилетия.

На този фон решенията на Европейската централна банка за лихвените проценти също са от значение за домакинствата и бизнеса. Според участниците в разговора повишаването на лихвите е свързано с необходимостта да бъде ограничен инфлационният натиск. По-високите цени на енергията са сред факторите, които оказват влияние върху инфлацията, а централната банка се стреми да ограничи вторичните ефекти върху икономиката.

„Ключовото обаче е, че това е очаквано увеличение. Част от тази лихва вече един вид е ценообразувана", обясни Захариев.