/КРОСС/ Икономистът Стоян Панчев коментира пред bTV предвижданите промени в регулацията на бързите кредити и необходимостта от по-добра защита на потребителите.

По думите му действащата регулация, приета още през 2014 г., не е постигнала напълно целите си. Според Панчев законът изглежда силно рестриктивен и насочен към защита на потребителите, но същевременно създава стимули за част от компаниите да напускат пазара или да търсят начини да заобикалят правилата.

„Ако искат да ги спазват, компаниите или трябва да напуснат страната, или да изоставят определени сегменти, които са нерентабилни, или третата възможност е да заобикалят закона", обясни икономистът.

Той посочи, че след приемането на закона през 2014 г. някои големи западни компании са се оттеглили от българския пазар. Според него проблемът се е задълбочил след инфлационния период, започнал след 2021 г., когато все по-голяма част от легитимните компании са започнали да се оттеглят от определени сегменти. На тяхно място, по думите му, се появяват фирми, които работят в сивия сектор и използват по-агресивни методи за събиране на вземанията.

Панчев определи като положителна стъпка предложението да не се отпускат бързи кредити през нощта. Целта е да се ограничат импулсивните решения, включително когато човек е употребил алкохол или е в състояние, в което не преценява трезво последствията от действията си.

Според него по-високите капиталови изисквания също могат да имат положителен ефект, тъй като биха отстранили от пазара компании, които не отговарят на изискванията за финансова институция, но реализират значителни печалби.

Икономистът обаче предупреди, че при регулацията трябва да се намери баланс. Ако изискванията са прекалено строги, цели сегменти от пазара могат да бъдат изтласкани към нелегалното кредитиране и лихварството. Ако пък капиталовият праг е прекалено нисък, на практика почти всеки би могъл да започне подобна дейност.

Панчев акцентира и върху необходимостта от по-сериозна защита на хората, които не успяват да преценят рисковете при сключването на договор за бърз кредит.

По думите му един от основните проблеми е липсата на яснота в договорите. Той цитира данни на самите кредитни компании, според които около 70% от клиентите не четат договорите си.

Затова според него условията трябва да бъдат представяни по разбираем начин, без информацията да бъде скрита в дребния шрифт. По думите му формулите за изчисляване на разходите по кредита трябва да бъдат значително опростени.

Панчев даде пример с малките кредити, при които според обсъжданото предложение потребителят трябва да знае ясно колко е взел и каква е максималната сума, която ще трябва да върне. „Първо трябва да има яснота, включително по отношение на формулата", посочи икономистът.

Той подчерта и че всички компании, които отпускат бързи кредити, трябва да бъдат реално подлежащи на контрол и санкции от институциите.

Според него потребителите трябва да имат възможност да потърсят защита чрез Комисията за защита на потребителите и съда, а секторът не бива да се превръща в поле за дейност на фирми, които трудно могат да бъдат проследени или подведени под отговорност.

бТВ, „Лице в лице"