/КРОСС/ В студиото на БНТ "Денят започва" КНСБ Пламен Димитров очерта цялостната картина на напрежението около предстоящите промени в Кодекса на труда и бюджетната рамка за 2027 г. Димитров подчерта, че най-важните изменения - механизмът за определяне на минималната работна заплата и законовите мерки за насърчаване на колективното трудово договаряне остават неуредени. Според него целта, заложена от управляващите - 20% покритие на колективните договори до 2030 г., е неадекватна.

Синдикатите критикуват и предложението за допълнително улесняване на наемането на непълнолетни. Димитров посочи, че сегашният режим е достатъчно либерален, а по-нататъшно разхлабване би застрашило учебния процес и би увеличило риска от нарушения в сектори с нощен и вреден труд, където непълнолетните вече работят в условия, които често не отговарят на нормите.

По темата за минималната работна заплата Димитров акцентира върху висящото дело в Конституционния съд, което може да промени механизма за определяне на размера за 2027 г. Ако съдът обяви замразяването на механизма за противоконституционно, ще трябва да се приложи формулата 50% от медианната заплата, което би довело до значително по-висок размер. Той подчерта, че минималната заплата трябва да покрива издръжката на живота, а разликата между реалната издръжка и нетния минимум остава голяма.

В бюджетната процедура за 2027 г. КНСБ ще настоява за фискална консолидация, но и за целеви увеличения на заплатите в ключови сектори. Синдикатите искат поне 10% ръст на възнагражденията, като подчертават, че учителските заплати не бяха увеличени през 2026 г., въпреки договорения ангажимента.