/КРОСС/ Почти по една опаковка е изпил всеки българин през 2025 г., разликата в консумацията на тези лекарства в отделните области на страната варира 3 пъти, показва тя

Почти по една опаковка с антибиотик е изпил всеки българин през 2025 г., като разликата в консумацията на тези лекарства в отделните области на страната варира 3 пъти. Това показва интерактивна карта за антибиотичната консумация в извънболничната помощ в България за 2025 г. - https://project-map.ayviesgroup.eu/.  Тя бе представена по време на пресконференция на Българската асоциация "Единно здраве" (БАЕЗ) в БТА днес. В нея участваха д-р Драгомир Иванов, председател на БАЕЗ, доц. Иван Иванов, ръководител на НРЛ "Kонтрол и Mониториране на Aнтибиотичната Резистентност" в НЦЗПБ,  проф. Емма Кьолеян, координатор за Министерството на здравеопазването по EU-JAMRAI 2 и началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена, УМБАЛ „Лозенец", тримата са и сред ключовите експерти на БАЕЗ, както и Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС).

За инициативата

Интерактивната карта е създадена от БАЕЗ с експертната помощ на НЦЗПБ в лицето на доц. Иван Иванов и неговия екип. Данните за консумацията на антибиотици отразяват броя рецепти и опаковки, които са били предписани през м. г. е извънболничната помощ у нас. Те са генерирани от НЗИС и са предоставени по официален път от МЗ. Целта на инициативата е да покаже каква е консумацията на антибиотици в България, да се види доколко тя е рационална, също така, в случай на нужда, да се предложат мерки за подобряването й, както и да се предприеме кампания за повишаване културата на населението в тази сфера, обясни д-р Драгомир Иванов.

Консумацията

Общо 5 364 784 опаковки антибиотици са били предписани през миналата година в страната. При население от 6 423 207 души по данни на НСИ това означава, че средно на един човек в България са се падали по 0.8 опаковки или 835 на 1000 души.

Консумацията в отделните области на страната обаче се различава значително - до 3 пъти. 12 са регионите, в които консумацията е била под 800 опаковки на 1000 души. Най-ниска тя е била в областите Хасково - 535/1000, и Кърджали - 631/1000. В столицата тя е била 743/1000, останалите 9 области с по-ниски стойности на консумация са Благоевград, Габрово, Ловеч, Перник, Монтана, Пловдив, Русе, Сливен, Шумен.

По-висока от средната за страната е била консумацията в други 8 области. В 4 от тях - Варна, Плевен, Търговище, Ямбол, тя е била над 900/1000, а в останалите четири над 1000 опаковки на 1000 души. Така например във В. Търново предписаните опаковки са били 1011 на 1000 души, във Враца - 1013/1000, в Разград - 1456/1000, а в София-област - 1473/1000.

Подобно отклонение от средната за страната консумация е значително и би трябвало да се изследват причините за него, тъй като навежда на съмнения за наличието на неправилна антибиотична употреба по места, каза д-р Драгомир Иванов.

Рационалната употреба 

"Според международните критерии и дефиниции, рационалната употреба е разпределението на типовете антибиотици в едно балансирано съотношение, така че да се приоритизира използването на тези, които носят по-малък риск от развитие на АМР", обясни доц. Иван Иванов. Това може ясно да се види в списъка AWARE на СЗО, който се актуализира периодично. В него има три групи антибиотици.

Първата - Access, е на достъпните антибиотици, в която влизат предимно тясноспектърни антибиотици, характеризиращи се с по-нисък риск от развитие на резистентност при продължителна употреба. Втората група, наречена Watch, трябва да се употребява с повишено внимание и предимно в болнична среда, защото има значителен риск от възникване на резистентност при продължителна употреба. Третата група - Reserve, е на антибиотиците от последна линия, които трябва да се употребяват само, когато няма друга опция.

"Според СЗО и ECDC рационална употреба е тази, при която 65% от всички използвани антибиотици е от първата група (Access). Според данните, които анализираме всяка година, България последните 10 години е на доста ниско ниво по рационална употреба, в извънболничния сектор едва около 40% от използваните антибиотици са в първата група на СЗО, а в болниците това количество е само около 20%, при таргет 65%", каза доц. Иван Иванов.

Тази тенденция се подкрепя и от данните за 2025 г. Едва 34% от опаковките антибиотици в извънболничната помощ са били от групата Access на СЗО, стана ясно при анализа на данните за изработването на интерактивната карта. 

Причините за това са различни - липса на фармакотерапевтични ръководства и контрол, липса на българиския пазар на голяма част от препаратите в Access групата, не достатъчна култура сред обществото, пазарни стимули и други. Те трябва да бъдат установени точно и адресирани със съответните мерки, защото липсата на рационална антибиотична употреба поставя населението пред редица здравни рискове.

Рискове и последици

"В хуманната и ветеринарната медицина неправилното - свръх- и излишно- използване на антибиотиците упражнява мощен селективен натиск - допринася за развитие на устойчиви мутации. Чувствителните микробни популации загиват, а устойчивите се селекционират и стават все по-резистентни. Този процес е особено демонстративен в болниците, и най-вече в интензивните отделения", каза проф. Емма Кьолеян. Тя обясни, че там се лекуват пациенти със сериозни инфекции, в тежко увредено състояние, с множество съпътстващи заболявания и намален имунитет, които се нуждаят от живото-спасяващи антибиотици. "Интензивните отделения са червените точки, където се развиват щамове с нови механизми на резистентност, критични за терапията, вкл. щамове Грам-отрицателни бактерии, произвеждащи ензими широкоспектърни бета-лактамази и карбапенемази, устойчиви на почти всички антибиотици. Инфекциите, свързани с медицинското обслужване, допълнително благоприятстват епидемичното разпространение. Оттам резистентните бактерии се разпространяват в други болнични отделения, други болници и обществото", допълни проф. Кьолеян.

Мерките

Наличието на нерационална антибиотична употреба изисква предприемането на мерки за преобръщането на тази тенденция. В това отношение, като неправителствена организация БАЕЗ има две основни посоки, в които компетентностите и възможностите да работи.

Първата е ориентирана към медицинските специалисти и е свързана с изработването на проекти за фармакотерапевтични ръководства за употребата на антибиотици в извънболничната и актуализиране на тези в болничната помощ. Целта е те да дадат ясни насоки и да бъдат в помощ на медицинските специалисти в работата им.

Втората посока е свързана с повишаване културата на антибиотична употреба сред населението. За тази цел БАЕЗ вече подготви информационна листовка, която може да се разпространява свободно в публичното пространство. Тя ще може да бъде изтеглена свободно от интернет и фейсбук страницата на организацията, обясни д-р Драгомир Иванов. 

В разпространението на информационната листовка ще се включи и Българскитя фармацевтичен съюз (БФС). Ще предоставим информация на нашите членове, така че да могат да се включат в нейното разпространение, каза магистър фармацевт Димитър Маринов, председател на съсловната организация. И подчерта, че рационалната употреба на антибиотиците е свързана и с купуването им само от аптека. "Набавянето на антибиотик онлайн или от място, различно от аптеката, означава, че това лекарство е фалшифицирано и няма гаранция за неговото качество, защото е излязло от легалния канал на доставки", обясни той.

Информация от днешната пресконференция за рационалната антибиотична употреба и представяне на интерактивна карта на антибиотичната употреба в извънболничната помощ в България, която може да видите тук - https://project-map.ayviesgroup.eu/ 

За БАЕЗ

Българската асоциация „Единно здраве" (One Health) е неправителствена организация, която обединява ключови специалисти в страната с висока експертиза най-вече в сферите на общественото здраве, хуманната и ветеринарната медицина. Нейна дейност е насочена към въвеждане, популяризиране и утвърждаване на едноименната концепция в България, която олицетворява идеята за интегриран подход към опазване живота на планетата. Автори на тази концепция са Световната здравна организация (WHO), Световната организация за здравето на животните (WOAH), Програмата за околна среда на ООН (UNEP) и Организацията по прехрана и земеделие (FAO).

Ключови акценти в подхода "Единно здраве" са:

• Стабилизиране и засилване на здравните системи;

• Превенция на инфекциите, включително на зоонозите;

• Борба с антимикробната резистентност, включително чрез въвеждане на рационална антибиотична употреба сред хората, растенията и животните;

• Безопасност на храните чрез подобряване на хранителните вериги за доставки и предотвратяване на инфекции, причинени от микроорганизми като Salmonella или E. coli;

• Опазване на околната среда и на биоразнообразието, управление на климатичните промени и тяхното влияние върху здравето на хората, растенията и животните.

Дейността на БАЕЗ е свързана с повишаване на здравната и хигиенната култура на населението и специалистите в хуманната и ветеринарната медицина, както и с активна работа с институциите и вземащите решения за разработване и прилагане на политики за рационална употреба на антибиотиците, ограничаване на антимикробната резистентност, превенция на инфекциите и опазване на околната среда.