/КРОСС/ а WWF денят е повод да припомним ключовата роля на защитата на правото ни на чиста околна среда в раждането на демокрацията у нас

На 15 септември светът отбелязва Международния ден на демокрацията, обявен от Общото събрание на ООН през 2007 г. Денят е повод за разговор не само за състоянието на демокрацията у нас, но и за правата на гражданите, свързани с околната среда, както и за растящия интерес на хората да участват в процеса на вземане на решения - особено по отношение на опазването на природата.

Сред важните двигатели на демократичните промени у нас бяха гражданските протести на майките с колички в Русе през 1987-88 г. срещу замърсяването на въздуха от химическия завод в Гюргево, напомнят от WWF България. Екологичните протести са в основата на демократичните промени и в много други източноевропейски държави.

„Хората се осмелиха още преди смяната на режима да излязат на протест, който прерасна в движение, а после и в политически клуб „Екогласност". Раждането на демокрацията у нас е свързано с инстинкта на хората, че от опазването на природата зависят животът и здравето им - основните им права." Това каза Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България.

През 1991 г. Конституцията на България вписва здравословната и благоприятна околна среда като основно право на гражданите - цели 30 години преди ООН да го определи като универсално човешко право - в свое решение, наречено тогава историческо. С това България се нарежда сред първите държави в Централна и Източна Европа, въвели екологични права в своите конституции след демократичните промени.

Днес местни граждански комитети за опазването на природата все по-често променят политическия дневен ред на местно ниво - въпреки че темата рядко е приоритет на политическите партии. Списъкът с успешни акции, ръководени от местни общности, е дълъг и показва тенденция - гражданите стават все по-активни и умели в отстояването на правата си.

Скорошни примери са инициираните от граждани съдебни дела, протести, подписки или местни референдуми, които спряха проекти за инсинератори за отпадък в Елин Пелин този месец, в Павликени в началото на годината и в София през 2023 г., за златна мина в Божурище през 2024 г. и в Трън през 2017 г., за проучване и добив на полезни изкопаеми в Ботевград и др.

Нагласите на хората през последните 20 години са се промениха коренно - ако тогава хората търсеха природозащитните организации с очакване те да разрешат проблеми, свързани с природата, днес все по-често ги търсят за експертен съвет и насоки как сами да разрешат проблемите в техните населени места, посочват от WWF. Хората все по-често искат и обявяването на нови защитени територии като начин да защитят природата от неустойчиви бизнес проекти.

Хората все по-често искат обявяването на нови защитени територии като начин да защитят природата от неустойчив бизнес. На снимката: новата защитена местност Сазладжата, област Бургас, обявена от МОСВ през 2025 г. по предложение на WWF.

„Не трябва да забравяме, че в малките населени места изправянето срещу такива проекти често се случва с цената на сериозен натиск. В София е лесно да си гласовит, особено ако си част от голяма международна мрежа - рискуваш черен PR, изгубени партньори и поддръжници. Но в малките населени места може да загубиш работа, имущество, да посегнат на семейството ти. Така че хората в малките населени места, които не се страхуват да говорят, заслужават истинско уважение", каза Кавръкова.

През последните няколко години промяна в отношението към природата се забелязва и сред едни от най-бедните и непривилегировани местни общности - рибарите - към защитата на есетровите риби. Една от основните причини тази група видове да бъдат застрашени в световен мащаб е незаконният им улов заради бизнеса с есетров хайвер - една от най-скъпите и луксозни храни. WWF България работи с рибарските общности по поречието на Дунав от 15 години, за да спечели доверието им и да ги привлече към каузата. Днес вместо да търсят бърза печалба, рибарите все по-често се снимат как пускат случайно уловените есетри обратно в реката и гордо изпращат снимки и на WWF, и на ИАРА - нещо, което преди 15 години изглежда като утопия.

„Много българи инстинктивно разбират и правата, и задълженията си, свързани с природата, и все по-често го показват с действия. Проучвания като последния Евробарометър за биоразнообразието също сочат, че сме малко по-чувствителни на тази тема от останалите страни в ЕС. Знаем, че зависим от природата, но и природата зависи от нас, защото ѝ влияем и я увреждаме. Не случайно основният закон на държавата - Конституцията - в член 55 гарантира правото ни на здравословна околна среда, но конкретизира и дълга ни да я пазим. Днешният ден е добър повод да поговорим за това", каза Кавръкова.