/КРОСС/ Как да научим децата да мислят, а не просто да запомнят? Справяме ли се с тази нелека задача, какви грешки допускаме и какви промени са необходими?

В условията на все по-голяма несигурност е важно децата да получат добри ориентири и да бъдат насърчавани да задават въпроси, да се съмняват и да отстояват принципите си, когато една или друга система се опита да смачка мечтите им. Справяме ли се с тази нелека задача, какви грешки допускаме и какви промени са необходими, за да бъдем най-добрите учители, родители и партньори на децата си?

По темата в БТВ „Тази сутрин" гостуваха Мария Брестничка от Националната мрежа за децата, Нели Колева от „Заедно в час" и Албена Йотова, предприемач в сферата на образователните технологии.

В навечерието на новата учебна година и на поредните разговори за реформа в образованието първа по темата говори Нели Колева.

„На прага сме на учебната година, така че най-може би първо да пожелаем на всички една смислена година, защото там, където има смисъл и в общуването, и където и децата виждат, и учителите смисъл в това, което се случва, обикновено образованието е ефективно", каза тя.

По думите ѝ разговорите за реформа в образованието продължават от години.

„Образователната реформа, ние сме на нейния праг, откакто аз си спомням въобще разговори за образование. Надявам се, че все някога ще съберем сили да го прекрачим този праг, а не просто да стоим пред него."

„Когато говорим за реформа на система, обикновено това са сложни процеси и не е едно единствено нещо. Но може би най-важното е най-вече да се съгласим най-накрая, че независимо от това как се сменят правителствата - откакто през последните години, от последните 15-20 години са се сменили 20 души на поста министър на образованието и всеки път стоим на прага и започваме отначало."

Според нея първата и най-важна стъпка е да има устойчивост независимо от политическите промени.

„Може би първата и най-важна стъпка е да се съгласим, че независимо какво се случва в политиката, интересът на децата и на учениците - това е интересът на цялата нация - трябва да бъде воден."

На въпроса дали последователността и предвидимостта са най-важни за системата, Албена Йотова заяви:

„Ще продължим мисълта на дамата. Най-важното е да поставим децата в центъра на всичко, което правим."

„Последователността на реформата също е важна, но аз мятам, че вместо да влизаме в детайли и да разглеждаме само отделни частични решения, трябва да погледнем на ниво система и трябва да видим къде е лостовият механизъм, за да можем да имаме наистина истински решения."

Мария Брестничка подчерта, че преди всичко трябва да има яснота какво обществото очаква от образователната система.

„Това, което си мисля аз, е, че да, със сигурност трябва да имаме съгласие какво всъщност искаме от образователната система. Защото когато и да питаме, независимо дали е учител, родител, предприемач или учениците, всеки един ще ни каже, че да, искам от училища да излизат можещи, знаещи, сигурни, уверени в себе си хора, които да бъдат най-успешните възрастни, които могат да станат."

По думите ѝ обаче големият въпрос е защо това не се случва.

„Сега, големият въпрос е защо това не се случва. От миналата седмица, мисля, че резултатите от ПИЗА ги дъвкахме безкрайно много. Аз бих казала три неща."

На първо място тя постави сигурността на децата в училище.

„Първо, училището, първо и преди всичко, трябва да е място, на което децата живеят добре. Ако ПИЗА ни казва, че всяко четвърто дете е било по някакъв начин обект на насилие и тормоз през последните 12 месеца, очевидно имаме проблем."

Вторият важен елемент според нея е смисълът.

„Второто нещо е, както Нели каза, трябва да има смисъл. Ако децата не намират смисъл, те няма да искат да бъдат в училище, независимо дали им размахваме пръст, им наливаме добродетели и религии в главата или каквато друга текуща идея е хрумнала на някого."

Брестничка постави акцент и върху необходимостта от повече партньорство.

„Смисъл е всъщност заедност. Защото огромен проблем в нашата образователна система е, че ние непрекъснато обясняваме кой е виновен. Виновни са родителите, че не се грижат за децата. Виновни са учителите, че не са достатъчно подготвени. Не знам кой още е виновен. Директорите, самите деца - пак те са най-виновни от всичко."

„Тях ще ги оценяваме, ще ги бием, ще ги тормозим и така. Аз мисля, че е крайно време да се съгласим, че има един мандатоносител, който се нарича Министерство на образованието, което има нужда да потърси много широк консенсус и да потърси подкрепа в това как тази система всъщност да може да подкрепя децата така, че да станат тези успешни, можещи и знаещи възрастни."