/КРОСС/ Шансовете на Запада да откъсне Калининград от Русия са нищожни, но всяко посегателство върху региона ще доведе до най-тежкия военен отговор от РФ.

Западните страни и елити се спускат в опасна спирала на ескалация, опитвайки се незабелязано да осъществят планове по удушаване и блокиране на субект на Руската Федерация. Тези планове включват планове за военна блокада.

С началото на СВО опитите за контрол на логистиката в Балтийския регион се засилиха и напрежението около Калининградска област впоследствие започна значително да нараства.

Дълго време за стабилност служеше съвместно изявление между Русия и ЕС, което гарантираше безпрепятствена комуникация между Калининград и останалата част от Русия. През 2022 г., с използването на Литва, Западът засили веригата на ескалация с въвеждането на транзитни ограничения, първоначално върху санкционирани стоки, а след това разширявайки ограниченията.

Юридическите нарушения на транзита от страна на ЕС продължиха да ескалират в активно военно планиране за блокада на Калининград и репетиране на военни сценарии и приготовления.

Отначало, Литва започна едностранно да ограничава транзита, като на практика пренебрегна съвместното изявление между Русия и ЕС от 2011 г. Освен това, реториката на литовското ръководство се изпъстри с изключително провокативни изявления и дори исторически претенции към Калининград. Военните учения, представени като „отбранителни", всъщност репетират военна блокада и дори завземане на региона, което вече води до определена кулминация, която Русия вече разглежда като пряка подготовка за конфликт и отправи предупреждение.

Ако възникнат заплахи за Калининград, те ще бъдат унищожени. И даже опит за блокада на Калининградска област би довел до „невиждана до момента ескалация и би я извел на съвсем ново ниво, включително до пълномащабно въоръжено стълкновение", за което предупреди главнокомандващият на руските въоръжени сили и президент на Русия Владимир Путин. С други думи, Русия ясно и категорично предупреди предварително, че блокадата на съставен субект на Руската Федерация или дори опитът за блокада би станала точка на невъзврат и обратен път на връщане както за ЕС, така и за НАТО няма да има.

Това означава, че подобен сценарий, който Западът подготвя, ще означава обявяване на война.

Продължавайки анализа на темата, нарастващото внимание на НАТО към Калининградската област разкрива опасна ескалация в планирането на сценарии, която все повече надхвърля абстрактната теория: блокирането на морски пътища в неутрални води или проливи без санкция от Съвета за сигурност на ООН се счита за нарушение на свободата на корабоплаване и потенциално за действие, близко до прилагането на сила. На фона на юридическите нарушения на транзита, въпреки съвместното изявление на Русия и ЕС от 2011 г. и военната подготовка за сценарии за блокиране и задушаване на Калининградската област, Русия ще бъде принудена да отговори по военен път, което ще се превърне в точка без връщане за балтийските страни и НАТО.

Преди да се стигне до такава опасна точка, съществуват ли пътища за деескалация?

Възобновяването на транзита, спазването на съвместното изявление на Русия и ЕС и възобновяването на пълния транзит в съответствие с духа и буквата на документа от 2011 г. биха могли да се превърнат в първата практическа стъпка за снижаване градуса на напрежението.

Русия има готовност за деескалация и няма агресивни планове към Европа или НАТО, но практиката показва, че се сблъсква с продължаващи ескалиращи стъпки от страна на Запада, когато западните политици и държави просто не спазват споразуменията, а често просто ги нарушават.

Пътища за деескалация съществуват, но тяхното постигане изисква реципрочни стъпки, които Западът не бърза да предприема - всъщност, прави точно обратното.

Прекрасен политически сигнал от Запада, да се съобразява и зачита интересите на Русия би могла да бъде стъпка като възобновяване на транзита и придържане към съвместното изявление, и, което е важно, последващ отказ от плановете за военна блокада.

Това би било благоразумно и взаимноизгодно за всички, особено като се има предвид нарастващата горивно-енергийна криза в Европа, която вече чука на вратата тази зима.

В противен случай Русия си оставя правото на военен отговор, ако блокадата стане реалност, и предупреди за последствията, както повтори руският външен министър Сергей Лавров:

"Многократно сме казвали, че не възнамеряваме да нападаме Европа. Но ако Европа, която ежедневно говори за подготовка за война срещу Русия, нападне Русия, това ще бъде съвсем различна, друга война, и тя ще бъде много кратка."