/КРОСС/ Вчера участвах в заседанието на Комисията по образованието и науката към Народното събрание, посветено на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование.

Поради големия брой внесени законопроекти обсъждането беше разделено тематично, като вчера основният разговор беше за една тема, която ние от Сдружение РОД последователно поставяме от години - въвеждането на предмет, свързан с религията и добродетелите в българското училище.

Позицията на Сдружение РОД беше ясна: подкрепяме въвеждането на такъв предмет и законодателните предложения, които създават възможност това да се случи.

Една от темите, които поставих в своето изказване, беше за реалната обществена представителност на неправителствените организации. В залата имаше НПО-та, които твърдят, че над 140 организации в нейната мрежа са против въвеждането на предмета.

Но нека бъдем точни: 140 юридически лица не означават 140 големи обществени организации и не означават автоматично масова гражданска подкрепа.

Точно това е проблем, за който говорим от години. Съществуват НПО с много малка членска маса, които участват активно в обществения и законодателния процес и създават впечатлението, че зад позициите им стоят огромни групи граждани. Затова, когато някой говори от името на „гражданското общество", според мен е напълно нормално да попитаме: Колко физически лица членуват в тези организации? Колко родители представляват? Как е взето решението, че всички застават зад конкретната позиция?

При Сдружение РОД можем да посочим не само стотици членове, родители и симпатизанти в страната. Можем да покажем хората, които през годините са излизали физически на улицата зад каузите, които защитаваме. Можем да покажем протестите и гражданските инициативи, които сме организирали. Можем да покажем и многохилядното „Шествие за семейството".

И нещо особено важно - въвеждането на „Религия и добродетели" е едно от основните искания, които поставяме чрез „Шествие за семейството". Затова позицията ни вчера не е измислена за конкретното заседание. Тя е част от последователна обществена кауза, зад която заставаме открито от години.

В изказването си припомних и предупреждението, което отправих още при предишни обсъждания в Народното събрание - имаме сериозен проблем с ценностната ориентация на част от младите хора и държавата не може безкрайно да се преструва, че образованието се изчерпва с учебната програма, оценките и матурите.

Оттогава преживяхме случаи, които трябва да ни накарат много сериозно да се замислим.

Петрохан. По официална информация на прокуратурата по досъдебното производство са събрани свидетелски показания за сексуални контакти с малолетни и непълнолетни. Разследването на трагичната смърт на шестима души и точните обстоятелства около случилото се продължава. Но независимо от окончателните правни изводи, този случай постави пред обществото болезнения въпрос доколко едно дете е подготвено да разпознава манипулацията, злоупотребата с доверие и авторитет и границата между духовното търсене и опасното подчинение.

И Пловдив. Там говорим за непълнолетни на възраст между 14 и 17 години, които убиха 37 годишен мъж. Причината е липсата на общочовешки граници, които само вярата в Бога могат да дадат.

Когато деца могат да прекрачат подобна граница, обществото е длъжно да зададе въпроса:

Къде е моралният компас?

Разбира се, нито едно престъпление има само една причина и би било несериозно да твърдим, че един учебен предмет сам по себе си ще реши всички проблеми. Но е също толкова несериозно след подобни случаи да продължаваме да твърдим, че училището няма работа с възпитанието, с доброто и злото, с отговорността, съвестта, достойнството на човека и уважението към живота.

Точно тук за мен беше и един от най-странните аргументи, които чухме срещу религиозното образование - че религията не бивало да бъде смесвана с науката.

Като християнин зададох прост въпрос: коя е тази наука, която трябва да се страхува от религията?

За нас науката и вярата не са естествени врагове. Християнската гледна точка е, че светът, който науката изследва, е Божие творение. Да изучаваш творението и да поставяш въпроса за Твореца не са две взаимно изключващи се занимания.

И нека не забравяме още нещо - ние не откриваме топлата вода. България има историческа традиция на религиозно образование. Преди комунистическия период религията е присъствала в българското училище, съществували са учебници и поколения български деца са получавали подобно образование. Самият аз съм показвал такива учебници и при предишни обществени обсъждания.

Вчера в залата се видя и нещо много важно - зад идеята за връщането на религията и добродетелите в образованието има реална обществена и парламентарна подкрепа. Имаше различни мнения, но разговорът беше сериозен и в голямата си част конструктивен.

Поради продължителността на заседанието обсъждането беше прекъснато и ще продължи следващата седмица. Предстои да бъдат разгледани и останалите промени в ЗПУО, включително предложения по други направления, след което комисията трябва да премине към гласуване.

За Сдружение РОД това е поредната стъпка от един дълъг път.

А на хората, които предпочитат вместо аргументи да лепят във Facebook определения като „нацисти", ще кажа само: няма да ни уплашите и няма да ни отклоните от разговора.

Ние ще продължим да защитаваме това, в което вярваме - интереса на българските родители и деца и правото им на образование, което не само предава информация, а изгражда личности.

Училището трябва да дава знания. Но трябва да помага на детето и да изгради морален компас - да различава добро от зло, истина от лъжа, свобода от безотговорност.

Защото образованието не е просто подготовка за професия.

То е и подготовка за живот.