/КРОСС/ Президентската институция не е барикада. Президентът и вицепрезидентът не са коментатори, които излизат и първи казват какво мислят. Трябва да изслушваш и да формираш мнение, след като си изслушал всичко. Това каза снощи кандидатът за вицепрезидент Кирил Вълчев в предаването „120 минути" по бТВ.

Негов приоритет като вицепрезидент ще бъдат българите в чужбина. „Да поддържам връзка с тях. Това вършех и в БТА, където съм генерален директор", добави Вълчев.

Според него България трябва да настоява правата на българските общности да бъдат гарантирани, независимо под чий контрол се намират териториите, на които живеят. Сред тях той посочи възможността българите да изучават български език, история и география, да съхраняват фолклора и традициите си, както и да имат свои църкви и училища.

Според Вълчев страната ни трябва да мисли и за периода след края на войната. Районите, населени с българи, дават възможност България да участва пряко във възстановяването на Украйна.

Той подчерта и значението на българските общности зад граница в условията на демографски проблеми у нас. По думите му голяма част от историческите български общности живеят именно в Бесарабия, Украйна и Молдова.

Той коментира и казусът с помилването от Илияна Йотова на осъдения за наркотрафик Огнян Атанасов, като заяви, че не може да прецени дали решението на президента е било правилно. „Не мога да кажа, защото не познавам самото дело и експертизите", аргументира се той.

Вълчев защити съществуването на института на помилването. „Не се помилват невинни", заяви той и допълни, че идеята на помилването е да бъде проявено милосърдие към човек, който е виновен.

По думите му предварителното изключване на определени категории осъдени от възможността за помилване би било проблематично. Той се позова и на решение на Конституционния съд от 2012 г.

Според кандидата за вицепрезидент общественият спор може да бъде използван за промяна на процедурата. Вълчев предлага след изборите да бъде обсъдена възможността правилата, свързани с експертизите при помилванията, да бъдат уредени със закон.

Той припомни, че бившият вицепрезидент Маргарита Попова е въвела по-ясен регламент чрез указ, но според него може да се обсъди процедурата да бъде записана в Закона за изпълнение на наказанията.

Вълчев постави и по-широкия въпрос за съдебните експертизи и за условията, при които тежко болни хора изтърпяват наказания в българските затвори.

Според него в президентската надпревара се сблъскват две различни концепции за ролята на институцията. „Едната я формулират „коректив". Другата, която ние застъпваме с госпожа Йотова, е „съгласие", заяви той.

Вълчев даде като пример президентското вето. Според него смисълът му не е президентът окончателно да блокира даден закон, а да го върне в Народното събрание за ново обсъждане. „Аз чета Конституцията като възможности за съгласие, които президентската институция да осигурява", каза той.

На въпрос дали би посъветвал Илияна Йотова да свика КСНС той отговори, че не смята, че това е разумно по време на предизборна кампания. Според него обаче трябва да бъде възстановен редовният разговор в рамките на КСНС и да се търси начин заседанията му да водят до по-ползотворен диалог. „Това, което тези консултативни съвети през всички години, през всички президенти не са постигали, е в доста случаи ползотворен разговор", заяви Кирил Вълчев.