50 евро инфлационен чек за най-бедните, без акциз за пропан бутана и компенсации за земеделците. Какъв ще е ефектът от антикризисните мерки на властта
Секция: Анализи
21 Септември 2026 12:34
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
50 евро инфлационен чек за най-бедните, без акциз за пропан бутана и компенсации за земеделците. Какъв ще е ефектът от антикризисните мерки на властта

/КРОСС/ Експертите Ваня Григорова, Евгений Кънев, Преслав Райков и Явор Куюмджиев с анализ на решенията на властта срещу поскъпването на горивата

Правителството представи пакет от антикризисни мерки в опит да овладее рекордните цени на горивата и растящата инфлация у нас. „Предвидената еднократна помощ от 50 евро едва ли ще има значим положителен ефект върху бюджетите на домакинствата, това коментира в NOVA „Здравей, България" общинският съветник и бивш синдикалист Ваня Григорова. „В същото време ситуацията остава непредсказуема и не се знае докъде могат да се покачат цените, тъй като „небето е граница"", това допълни икономистът Евгений Кънев.

Ваня Григорова подчерта, че еднократната помощ от 50 евро, разпределена за период от три месеца, се равнява на едва 16 евро месечно. Трябва да признаем, че се намираме в почти Трета световна война и опитите да се прехвърля отговорността върху една компания са нелепи, заяви тя. По думите ѝ проблемите се коренят в „безумната Зелена сделка" и политиките, водени от 2021 г. насам, които тя определи като „откровено национално предателски", заради отказа от евтини руски горива и затварянето на енергийни мощности.

Евгений Кънев обърна внимание на липсата на прозрачност при работата на рафинерията у нас. Най-големият риск за националната сигурност е наличието на монопол на чужда държава, с която реално сме в обтегнати отношения, категоричен бе икономистът. Той посочи, че макар обемът на преработка в рафинерията да се е увеличил многократно, държавният бюджет не усеща ползите от това. Според него е необходимо облагане на „свръхпечалбите", като цената се изчислява на база международни индекси плюс застраховки и навло, а разликата да влиза в хазната.

По думите му в бюджета за 2026 г. има заложен финансов буфер от общо 3 милиарда евро, който би могъл да послужи за подпомагане на гражданите. Ние не знаем за какво са тези милиарди - милиард и половина са за администрация, другата половина за капиталови разходи, а това е една „възглавница", която може да се използва за облекчаване на удара върху икономиката, обясни той. Кънев напомни, че световните петролни резерви са почти изчерпани, което ограничава възможностите за намаляване на пазарния натиск.

Икономистът и финансов анализатор Преслав Райков също смята, че мерките на правителството няма да постигнат търсения ефект. В предаването „Твоят ден" по NOVA NEWS Райков посочи, че се отчита рекордно потребление в България от началото на годината. Той припомни, че предвидените 50 евро помощ не са насочени само към хора, които имат автомобили.

Мерки трябва да има, но те трябва да са насочени към използването на обществения транспорт от всички - и бедни, и богати", каза Райков.

Според него трябва да се гледа по-стратегически към транспортните фирми и земеделските производители. „За всички останали има прекрасно изградена мрежа от обществен транспорт. Там трябва да бъде насочена подкрепата. За да не се увеличават и цените на билетите и да се стимулират повече хора да се возят", каза Райков.

 „Всички правителства в Европа са крайно ограничени в това, което могат да направят за цените на горивата. Причините за тези цени са двете войни", каза бившият зам.-министър на енергетиката Явор Куюмджиев. „Съгласен съм, че мерките, които са предложени, с изключение на тези, които подпомагат транспорта и земеделците целево, имат някакъв смисъл. Раздаването на 50 евро „инфлационен чек" на хора с по-ниски възможности, пак без критерии дали имат, или нямат автомобил, няма да окаже никакво влияние върху цените на горивата. Тези, които нямат автомобил, ще го изхарчат за нещо друго", каза Куюмджиев.

Според него по-добра мярка би била тази, която беше въведена през 202 година - за някакъв период от време да се стимулира цената с някакво намаление, директно плащане към зареждане. „Но и това не е оптимално, защото пък по този начин се стимулира отново потреблението и се дават пари на по-богатите хора, което сигурно не е необходимо", каза Куюмджиев.

⇒ Цените на колонката: Ще продължи ли поскъпването на горивата или пазарът ще намери баланс

Цените на горивата у нас продължават да бележат плавен ръст, като дизелът достигна рекордни нива през последните дни. „Картината днес не е особено оптимистична за шофьорите", това коментира Димитър Хаджидимитров от Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива в предаването „Твоят ден" по NOVA NEWS.

Според данни на сайта Fuelo средната цена на бензин А95 в момента е 1,68 евро, на дизела - 1,95 евро, а на пропан-бутана - 0,69 евроцента. „Цените плавно продължават лека-полека да вървят нагоре, като от събота има увеличение с един цент на светлите горива - бензин и дизел", коментира Хаджидимитров. По думите му в големите обекти и по околовръстния път на София вече се наблюдават цени от 1,99 евро или дори над 2 евро за литър, като се очаква през тази седмица те да се повишат с още няколко цента.

По думите на експерта въпреки поскъпването, от началото на месеца се наблюдава чувствително увеличение на продажбите с около 15-20%. „Това вероятно се дължи на непрекъснатата информация, че цените ще се увеличават, или на пътуванията около почивните дни", обясни Хаджидимитров. Той подчерта, че маржът на печалба на компаниите в момента е под 10 евроцента, което е крайно недостатъчно за покриване на оперативните разходи.