/КРОСС/ От една нарисувана брада до Линкълн: Историята, започнала с гражданска петиция

Има исторически личности, които остават в учебниците. Има и такива, които остават в паметта на народите. Повече от век и половина след смъртта си Ейбрахам Линкълн той продължава да принадлежи към вторите. 

Поема управлението на САЩ в най-тежкия момент от тяхната история - когато страната е разкъсана от Гражданската война, брат се изправя срещу брата, а въпросът за робството вече не може да бъде отлаган. Линкълн влиза в Белия дом като 16-ия президент на САЩ, превежда Съюза през четири години на кръвопролитие и с Прокламацията за еманципация превръща освобождението на поробените хора в част от смисъла на войната. Победата идва, но той едва успява да я види - на 14 април 1865 г. е прострелян в театър „Форд", а на следващата сутрин умира. Америка губи своя президент само дни след края на една война, която е оставила страната жива, но дълбоко ранена.

И може би точно затова Линкълн никога не остава само в XIX век.

Днес неговото лице отново се появява по улиците на Америка. Същата висока фигура. Черният костюм. Брадата. Цилиндърът. Но човекът зад тях се казва Брайън Дженкинс.

Преди повече от десетилетие той за първи път влиза в образа на Линкълн заради гражданска кауза. Това, което започва почти случайно, постепенно се превръща в години на четене, изучаване и опит да разбере не само президента от паметниците, а човека зад тях - неговата вяра, болки, съмнения, чувство за хумор, представите му за свобода и най-вече - убеждението, че след разделението трябва да дойде помирението. Защото да приличаш на Линкълн е едно, а да се опиташ да разбереш тежестта на думите му е съвсем друго.

Когато Брайън застане в образа му пред Мемориала във Вашингтон, непознати спират. Някои искат снимка. Други се усмихват. А има и хора, които се просълзяват. За миг историята престава да бъде бронз, мрамор и дата в учебника и получава човешко лице. И виновникът за това е Брайън Дженкинс - човекът, който повече от 160 години по-късно връща Ейбрахам Линкълн сред хората. Не за да ни накара да повярваме, че миналото се е върнало, а за да ни напомни защо някои негови уроци никога не са си отивали.

Приликата е невероятна. Изглеждате точно като президента Линкълн. Наистина съм впечатлена. Изключително щастлива съм и за мен е чест да Ви представя за първи път в България. Предполагам, че ще Ви бъде приятно да научите, че тук има сериозен интерес към американската история. Има много хора, които познават в дълбочина и историята на Ейбрахам Линкълн, така че мисля, че разговорът ни ще предизвика огромен интерес.

Много се радвам да го чуя. Това прави разговора ни още по-интересен. Ще бъде наистина вълнуващо.

Добре дошли в България, макар и онлайн! Повечето хора избират професия, хоби или може би историческа личност, на която се възхищават. Вие обаче сте избрали да върнете Ейбрахам Линкълн в ежедневието ни. Спомняте ли си точния момент, в който той престана да бъде просто човек от историята и се превърна в толкова значима част от собствения Ви живот?

Да, спомням си. Това се случи преди малко повече от 10 години. Един мой приятел и аз събирахме подписи за петиция. Искахме да променим нещо в работата на местната градска управа. Смятахме, че тя не спазва закона и искахме това да се промени. Но хората просто отказваха да чуят посланието ни и да разберат за какво е петицията.

Тогава си помислихме, че може би ни трябва някакъв трик, който да привлече вниманието им. По онова време нямах брада, затова си нарисувах. Облякох бяла риза, сложих папийонка и черно сако. И хората просто не можеха да повярват. Бяха впечатлени от факта, че пред тях стои човек, който прилича толкова много на Ейбрахам Линкълн, че сякаш не можеха да се съсредоточат върху нищо друго. Бяха малко смаяни.

Тогава си помислих: „Може би това значи нещо". И така всъщност много от тези хора ни изслушаха и подписаха петицията. Така помогнаха за онова, което се опитвахме да направим.

И точно тогава започнах да си мисля, че може би има нещо ценно, което бих могъл да правя като Ейбрахам Линкълн, използвайки и физическата си прилика с него. Но когато за първи път започнах да го представям, смятах, че той е бил лош човек. Възприемах го като президента на Севера по време на Гражданската война. Знаех, че е суспендирал habeas corpus, че при неговото управление е въведен данък върху доходите и наборната военна служба - държавата да може да каже на човек: „Трябва да отидеш и да се биеш за страната си. Трябва да отидеш на война и може би ще бъдеш убит".

Затова не мислех, че той е бил добър човек. Но един мой приятел ми каза: „Брайън, след като вече представяш Ейбрахам Линкълн, мисля, че трябва да започнеш да го изучаваш". Той ми препоръча няколко книги, които да взема от библиотеката. Така и направих. И още първата разглеждаше опитите на самия Линкълн да разбере каква според него е Божията воля за Америка.

Днешният свят е сравнително светски. Не знам точно как стоят нещата в България, но днес, през 2026 г., дори когато много хора ходят на църква, това невинаги означава, че действително са вярващи.

Интересното при Линкълн е, че макар по-късно да е станал вярващ, невинаги е било така. Като млад той по-скоро не вярвал в Бог.

Но имало нещо, което ненавиждал - чувството, че някой ще го принуди да бъде някакъв или да направи нещо. По негово време е имало огромен обществен натиск човек да бъде християнин. Иначе било трудно да бъдеш избран на държавна длъжност. А Линкълн става първият американски президент, който не е бил кръстен като член на определена църква. Смятал е, че много хора се присъединяват към църквата заради обществения натиск - заради хората около тях, които сякаш казват: „Няма да те приемем, ако не си християнин". Той искал сам да направи своя избор.

За мен именно това беше повратен момент. Започнах да разбирам повече за убежденията на Линкълн и за представата му, че Америка има специално място и особена роля по отношение на свободата - не само тази на собствените си граждани, но и по света.

Колкото и странно да звучи, той вярвал, че онова, което прави, помага не само на Америка, но и на други държави. И започнах да разбирам, че той не е човекът, за когото първоначално го бях смятал. Бил е мъж, който много силно вярвал, че ако разбере кое е правилното нещо, трябва да го направи.

А какво открихте за него през тези години, което според Вас повечето хора, макар да знаят името и историята му, все още не разбират правилно?

Смятам, че много хора не разбират истинските му убеждения. Интересното е, че когато започнах да изучавам начина, по който е действал, забелязах, че днес често се казва: „Линкълн е постъпил така заради това" или „Направил е онова поради тази причина". Но не мисля, че повечето хора действително са разбрали какво е движело Линкълн. Докато го изучавах, аз самият започнах да имам моменти, в които си казвах: „О, разбирам какво вероятно си е мислел".

Линкълн е една от най-разпознаваемите личности в американската история, но никога няма да можем да чуем истинския му глас. Как изградихте своята версия на Линкълн - гласа, маниерите, чувството му за хумор, присъствието му - без образът да се превърне в карикатура?

Да, разбирам какво имате предвид. Дори днес много хора идват при мен и ми казват: „Звучите като Ейбрахам Линкълн". Разбира се, никога не сме го чували. Няма как да знаем как точно е звучал. Но въпреки това хората продължават да ми го казват. Предполагам, че може би отчасти причината е, че приличам на него. И когато хората ме видят, това ги кара да си мислят: „Сигурно и гласът му е звучал така".

След като сте прекарали толкова голяма част от живота си в изучаването му, какво според Вас президентът Линкълн е разбирал за разделението и помирението, което днешните политически лидери са забравили?

Според мен това вероятно е най-важният въпрос, който бихте могли да ми зададете. За да отговоря, първо трябва да поставя нещата в контекст. След Гражданската война изобщо не е било неизбежно Америка отново да се превърне в страна на свободата и братството. Когато преминеш през гражданска война и хората започнат да се мразят помежду си, остава огромно количество гняв и омраза.

Но Линкълн действително е искал хората да си простят. Мнозина от неговия кабинет и в собствената му страна обаче са искали възмездие. А той е казвал: „Не. Няма да започнем да наказваме хората". Имало е хора, които са искали армията и силата на Севера да бъдат използвани, за да накажат Юга и да направят живота на хората там ужасен. Аз вярвам, че именно хора с подобни намерения в крайна сметка са организирали убийството на Линкълн.

Но въпросът Ви беше какво е направил Линкълн, за да създаде възможност за прошка, да преодолее разделението и омразата.

Едно от основните неща според мен е, че той е бил човек на вярата. За някои хора е трудно да го приемат. Но аз вярвам, че когато сме откъснати от Исус Христос, човешката ни природа по-лесно се насочва към гнева, отколкото към любовта. Според мен трябва да бъдем свързани с Него, за да можем истински да обичаме другите. И вярвам, че голяма част от американската свобода е станала възможна благодарение на Исус. Това не е особено популярно нещо, което да кажеш днес. Предпочитаме да вярваме, че сами сме открили отговорите и че религията е нещо старомодно.

Но има много хора, които вярват в това. И мисля, че Линкълн е бил един от тях. А може би дори не е необходимо да казваме, че просто го е вярвал. Той го е изживял. И понеже е обичал другите хора, според мен това му е помогнало да обедини страната. Мнозина са последвали примера му. Започнали са да приличат повече на него и в крайна сметка са последвали убежденията му.

Едно от забележителните неща във вярата му е убеждението, че хората трябва да се молят и да четат Свещеното писание. Така че според мен именно това е един от начините, по които Линкълн е помогнал да бъде създадена по-единна страна.

Години наред Вие пренасяте Ейбрахам Линкълн в нашето съвремие. Но нека само за миг обърнем посоката на историята и изпратим Вас обратно в неговия свят. Ако можехте да застанете срещу него, да го погледнете в очите и да му кажете само едно нещо, какво би било то?

Това е страхотен въпрос! Може би нещото, което ме интересува най-силно при Линкълн, е каква всъщност е била вярата му в намесата на Исус Христос в съдбата на Америка.

Един от любимите президенти на Линкълн е бил Джордж Вашингтон. Той е смятал, че връзката на Вашингтон с Христос го е превърнала в най-великия от всички американски президенти. И затова бих искал да попитам Линкълн дали наистина е вярвал в това, дали е вярвал в чудесата, свързвани с Джордж Вашингтон.

Когато Вашингтон бил млад, е служил като офицер. Работил е с британската армия, а французите и индианците са били от другата страна - били са врагът. По време на една битка офицерите около него били убити. А когато Вашингтон погледнал дрехите си, видял по тях четири дупки от куршуми, но самият той не бил прострелян.

Затова бих искал да попитам Линкълн: „Знаехте ли тази история? Вярвахте ли в нея? Вярвахте ли, че съществува връзка между създаването на Америка и Исус Христос?"

И още нещо: дали той действително е бил онзи невярващ човек, за когото понякога го представяме днес?

Прекрасно! А сега нека обърнем експеримента още веднъж. Представете си, че Ейбрахам Линкълн внезапно се събуди в Америка през 2026 г. Какво според Вас би го изненадало най-много? И кое би го накарало да се гордее?

Мисля, че вероятно би бил донякъде изненадан от това колко светска се е превърнала Америка. Разбира се, не мога да бъда напълно сигурен. Но светът, в който той е живял, е бил много по-различен. Тогава е било обичайно и обществено приемливо човек да бъде вярващ в Исус Христос.

Мисля също, че би бил изненадан от това колко контролиран е светът и благодарен, че Америка все още съществува. Не смятам, че тогава те са знаели дали страната ще оцелее.

Минали са само осем десетилетия от времето на основателите до момента, в който Линкълн произнася своята емблематична реч. Тогава той казва: „Преди 87 години нашите бащи създадоха на този континент нова нация, зачената в свобода и посветена на идеята, че всички хора са създадени равни".

Затова понякога си представям, че ако можеше да види страната днес, вероятно би си казал: „Толкова съм щастлив, че Америка е издържала още много повече от 87 години. Благодарен съм, че тя все още е тук".

И мисля, че би бил благодарен, че Америка продължава да оказва влияние в подкрепа на свободата по света. Това е било нещо, което той е искал.

Докато Ви слушам, си мисля и за нещо друго. Когато облечете костюма и се превърнете в Ейбрахам Линкълн, къде свършва Брайън Дженкинс и къде започва президентът Линкълн? С годините става ли тази граница все по-трудна за определяне?

Това е много интересен въпрос. Едно от нещата, които се случиха през годините, е, че колкото повече научавам за Линкълн, толкова повече откривам в него качества, които бих искал да притежавам и аз. Мисля, че това се случва с всички нас, когато четем за велики хора. Те ни променят. Понякога дори само да видим някого може да ни накара да пожелаем да приличаме повече на него.

При четенето за хората обаче има нещо малко по-различно. А това е единствената възможност, която имам днес за връзка с Ейбрахам Линкълн - да чета за него. Не мога да чуя гласа му. Не мога да стисна ръката му. Не мога да разговарям с него.

Питате ме дали границата между Брайън и Ейбрахам Линкълн започва да се размива. Надявам се, че наистина ще става все по-размита - в смисъл, че аз ще ставам все повече като Ейбрахам Линкълн. Той притежава много качества, на които се възхищавам, и бих искал и аз да ги притежавам.

Но Вие всъщност зададохте и още един интересен въпрос, който е малко по-различен - какво се случва с тази граница в ежедневния ми живот. Не мисля, че усещам някакво буквално размиване между двама различни персонажи. Освен в смисъла, че се опитвам да ставам повече като него. Но може би именно това всъщност е размиването на границата. Може би световете на всички нас се размиват по този начин. Така че е възможно колкото повече научаваме за другите, постепенно да започваме да приличаме на тях - включително на хора, които не са добри. Затова се надявам всички ние да се опитваме малко повече да приличаме на някого, който е добър.

Коя е най-емоционалната реакция, която някога сте получавали от напълно непознат човек? Момент, който Ви е накарал да осъзнаете колко дълбоко Линкълн продължава да живее в американското съзнание?

През 2020 г. бях пред Мемориала на Линкълн. Там имаше млада двойка. Момичето започна да плаче, защото в нейното съзнание тя се срещаше с Ейбрахам Линкълн. Намираше се в неговия мемориал и пред нея стоеше Линкълн. Просто не можеше да спре да плаче. И все още има хора, които се разплакват.

Това е изключително емоционално. А коя част от уязвимия, несъвършен Линкълн най-много бихте искали хората да познават?

За мен едно от нещата, които най-много бих искал хората да разберат - и вероятно нещо, което самият той би искал да знаят, е колко различен може да бъде светът от начина, по който ние си го представяме. Оглеждаме се и вярваме, че е устроен по един начин. А всъщност може да бъде съвсем друг. Същото важи и за собствения ни живот.

Мисля, че една от идеите, които Линкълн би искал хората да разберат, е какво трябва да направи Америка, за да изпълни своята отговорност и какво трябва да направим ние, като отделни личности, за да може Америка да изпълни тази своя роля. Когато Линкълн произнася Гетисбъргската реч, той всъщност казва на хората: „Моля ви, разрешете този проблем. Поправете Америка". Нашият собствен живот трябва да бъде посветен на голямата цел на Америка.

Линкълн е живял във времето на ръкописните писма, вестниците и публичните речи. Днес един политически спор може да прекоси света за секунди благодарение на социалните мрежи и дори исторически личности да бъдат пресъздадени чрез изкуствен интелект. Смятате ли, че Линкълн би прегърнал тези нови начини на комуникация, или би бил ужасен от това, в което се е превърнал публичният разговор?

О, това е чудесен въпрос! Предполагам, че Линкълн би погледнал към случващото се в Америка и би разбрал, че съществува една много по-голяма битка. В Америка - а всъщност и отвъд нея, има борба между хората, които се опитват да създават и защитават свободата, и онези, които се опитват да я отнемат.

Ние често си мислим, че виждаме хората, между които се води конфликтът. Но понякога онези, които имат най-голямо влияние, изобщо не виждаме.

Хора като Вас, които се опитват да погледнат зад завесата, разбират, че понякога съществуват сили, които остават невидими, но могат да бъдат много по-влиятелни и много по-значими в тази битка за свобода от онези, които виждаме пред себе си. Затова мисля, че Линкълн би се надявал хората да започнат да поглеждат зад завесата. Да се опитват да видят какво действително се случва.

След като толкова дълго живеете с този образ, ми е любопитно какво самият Линкълн е направил с Вас. Променило ли е изучаването и пресъздаването му начина, по който Брайън Дженкинс мисли за смелостта, провала, лидерството или дори за това какъв човек иска да бъде?

Да, определено. Неговата смелост ме е променила. Променило се е и желанието ми да помагам на Америка, както и разбирането ми, че това, което се случва в САЩ, може да има значение и за други държави по света. Така че, да, бих казал, че Линкълн ме е променил.

И накрая - нашата публика ще Ви гледа от хиляди километри разстояние, от България - страна, за която самият Линкълн вероятно е знаел много малко. Ако за един последен момент можех да Ви помоля да говорите не като Брайън Дженкинс, а като Ейбрахам Линкълн, какво послание според Вас би искал да остави 16-ият президент на САЩ на хората, които живеят в една малка европейска демокрация повече от 160 години след смъртта му?

Добре. Е, Цветина, за мен е удоволствие да се присъединя към Вас от 1865 г. Пътуването във времето не е нещо, което се случва често, но днес пътувам във времето, за да разговарям с Вас и с прекрасните хора на България.

Бих искал да кажа, че България, както и други държави, може да следва онзи път, който ние в Америка сме следвали в стремежа си да бъдем свободен народ. Народ, в който това, което аз винаги съм наричал обикновените хора, управлява страната. Не монарсите. Не богатите. Не онези, които, както би казал Платон, претендират, че притежават най-голямата мъдрост. Това не е идеята, която сме искали за Америка. И бих искал да кажа, че държава, която преследва свободата, върши нещо велико. Затова бих насърчил вас, хората в България, моите събратя на тази планета, да правите онова, което толкова много хора в моето време и във времето на Линкълн са правили. Бих ви насърчил да търсите свободата чрез Исус Христос.

Аз лично не вярвам, че има друг начин една държава да стане истински свободна, освен чрез Бога. Мисля, че ние сме го направили така. И вярвам, че и други държави ще видят, че няма друг път!

Източник: Нова телевизия