/КРОСС/ Данък върху свръхпечалбата за определени сектори, по-високи данъчни оценки на имотите, промени при ваучерите за храна и нови облекчения за семействата с деца - това са част от данъчните промени, предложени от Министерството на финансите за 2027 година.
Според заместник-министъра на финансите Людмила Петкова, която беше гост в БТВ „Тази сутрин", пакетът включва както мерки за увеличаване на приходите в бюджета, така и намаляване на административната тежест и данъчни облекчения за семействата и бизнеса. По думите й очакваният ефект от приходните мерки е около 1,4 млрд. евро, като около 300 млн. евро са предвидени за облекченията за деца, деца с увреждания и новата преференция за детско развитие.
Целта на финансовото министерство е бюджетният дефицит през 2027 г. да бъде свален до 3%, заяви Петкова.
Една от най-дискутираните мерки е въвеждането на данък върху свръхпечалбата.
По думите на Петкова подобна мярка е била използвана на европейско ниво по време на енергийната криза през 2022 г. Тя определи предложението като форма на „икономическа солидарност".
Сред секторите, които според представеното предложение ще попаднат в обхвата му, са банки, телекомуникационни компании, търговски вериги с повече от пет обекта и компании за бързи кредити.
Петкова заяви, че Министерството на финансите е направило анализ на различните икономически сектори и именно в тези дейности са отчетени най-големи свръхпечалби.
Като пример тя посочи банковия сектор.
„За последните шест години, в периода 2020-2025 г., печалбите са нараснали с 588%. Само за две години - между 2022 и 2023 г., ръстът е 320%. Това не са нормални печалби. Това са свръхпечалби", заяви Петкова.
По думите й избраните сектори формират около 60% от установените от финансовото министерство свръхпечалби.
Мярката се предлага като временна - за печалбите през 2027 г.
Един от основните въпроси е дали допълнителното облагане няма в крайна сметка да бъде прехвърлено върху клиентите чрез по-високи цени и такси.
Според Петкова данъкът върху свръхпечалбата може да действа и като антиинфлационна мярка, защото при увеличение на цените се увеличава и размерът на извънредната печалба, която подлежи на облагане.
На въпрос дали банките например могат да компенсират допълнителния данък чрез по-високи такси, тя посочи, че гражданите и бизнесът и в момента плащат чрез банкови такси, ниски лихви по депозитите и високи лихви по кредитите.
„Идеята е част от тази свръхпечалба, от извънредната компонента, да бъде внесена в бюджета, за да могат да бъдат подпомогнати другите политики на държавата - и за култура, и за здравеопазване, и за образование", каза заместник-министърът.