/КРОСС/ Изкуственият интелект може да помогне на рентгенолозите да откриват повече мозъчни аневризми при компютърно-томографска ангиография, показва ново проучване, цитирано от Medical News Today.

Резултатите обаче не означават, че технологията може да замени лекарите. Според изследователите изкуственият интелект и рентгенолозите имат различни силни страни, а съчетаването на възможностите им може да подобри откриването на аневризми.

Мозъчната аневризма представлява отслабено място в стената на кръвоносен съд, което може да се издуе. Много от неразкъсаните аневризми не предизвикват симптоми и се откриват случайно. При разкъсване обаче може да настъпи субарахноидален кръвоизлив - животозастрашаващо състояние, което изисква спешна медицинска помощ.

Компютърно-томографската ангиография позволява да бъдат определени местоположението, размерът и формата на аневризмата, както и връзката ѝ със съседните кръвоносни съдове.

Почти 3900 изследвания

В проспективното проучване са анализирани 3856 изследвания с компютърно-томографска ангиография, извършени в здравната система Northwell Health в САЩ.

Учените са оценили алгоритъма aiOS на компанията Aidoc, който е допуснат за употреба от американската Агенция по храните и лекарствата и е разработен за откриване на вътречерепни аневризми.

Алгоритъмът е анализирал изображенията паралелно с обичайната клинична работа, но рентгенолозите не са имали достъп до резултатите му при първоначалното разчитане. Този подход, известен като „режим сянка", позволява да се оцени реалната ефективност на системата, без тя да влияе върху решенията на лекарите.

При повече от 96% от изследванията оценките на рентгенолозите и изкуствения интелект са съвпаднали.

Алгоритъмът е открил 55 действителни аневризми, които не са били посочени при първоначалния лекарски преглед. Това представлява относително увеличение от 39% спрямо случаите, установени само от рентгенолозите.

По-висока чувствителност, но повече фалшиви сигнали

Изкуственият интелект е показал чувствителност от 84,6%, в сравнение със 71,8% при рентгенолозите. Това означава, че алгоритъмът е откривал по-голяма част от действително съществуващите аневризми.

При положителните резултати обаче лекарите са били по-точни. Положителната прогнозна стойност при рентгенолозите е 92,7%, докато при алгоритъма е 78,2%.

От 101 находки, установени единствено от изкуствения интелект, 55 са били потвърдени като аневризми, а 46 са били фалшиво положителни сигнали.

В същото време рентгенолозите са открили 30 действителни аневризми, които алгоритъмът е пропуснал.

Според резултатите това показва, че нито лекарите, нито технологията са безпогрешни, но използването им като допълващи се инструменти може да помогне за откриването на повече находки.

Повечето допълнително открити аневризми са малки

Голяма част от аневризмите, установени допълнително от изкуствения интелект, са били с малък размер.

Малките аневризми невинаги изискват незабавно лечение, но могат да бъдат клинично значими. Рискът от разкъсване зависи не само от размера, но и от формата и местоположението на аневризмата, както и от индивидуалните рискови фактори.

Ранното откриване дава възможност на лекарите да преценят дали е необходимо проследяване или превантивно лечение.

Ефективността на алгоритъма е била различна в зависимост от мястото, където са изследвани пациентите. При хоспитализираните системата е открила 18 допълнителни аневризми при седем фалшиви сигнала.

Добри резултати са отчетени и в спешните отделения. При амбулаторните пациенти ползата е била по-ограничена - установени са четири допълнителни аневризми, но фалшивите сигнали са били повече от действителните находки.

Според учените разликата може да е свързана със сложността на случаите в болниците и спешните отделения, където има повече възможности алгоритъмът да открие пропусната находка.

Не е доказано, че технологията подобрява изхода за пациентите

Проучването показва, че медицинските алгоритми трябва да бъдат оценявани в реална клинична среда, преди да бъдат широко внедрени в практиката. Система, която дава добри резултати в контролирани условия, може да се представя различно при различни пациенти, медицинска апаратура и работни процеси.

Авторите подчертават и необходимостта от продължително наблюдение на подобни технологии след въвеждането им в медицинската практика.

Изследването не доказва, че откриването на повече аневризми с помощта на изкуствен интелект води до по-малко разкъсвания, кръвоизливи или смъртни случаи. За да бъде установена такава полза, са необходими допълнителни проучвания.

На този етап резултатите подкрепят използването на изкуствения интелект като допълнителен инструмент при анализа на образните изследвания, докато окончателното разчитане и решенията за проследяване или лечение остават отговорност на лекарите.