/КРОСС/ Правителството разглежда данъка върху свръхпечалбите като една от мерките за овладяване на инфлацията. Това каза заместник-министърът на финансите Людмила Петкова в предаването „Говори сега" по БНТ.

Тя защити предложението на фона на критиките от Българската народна банка и бизнеса и заяви, че регулаторите трябва да се намесят при евентуално спекулативно повишаване на лихви, такси и цени.

Правителството работи по пакет от мерки за овладяване на инфлация. Една от тях е именно облагането на свръхпечалбите, посочи Петкова. „2022-2023 година за първи път беше въведен на ниво Европейски съюз европейски регламент по отношение на цените на електроенергията и на енергийните продукти. Тогава се въведе таван на цените за електроенергията и съответно облагане на свръхпечалбите в енергийния сектор", припомни тя.

Заместник-министърът коментира и възраженията на засегнатите сектори, че не реализират свръхпечалби. По думите й, ако това е така, компаниите не би трябвало да се притесняват от новия данък. „Тези сектори, които сме включили за облагане, формират около 60% от свръхпечалбите във всички икономически сектори на страната. Не сме включили производство, селско стопанство, транспорт, защото считаме, че там печалбите действително се инвестират за нови мощности, за повишаване на производителността, за ефективност, за нови работни места. Докато в някои от тези сектори печалбите всъщност не се инвестират, а директно се разпределят като дивиденти и излизат от България, без да се облагат с данъци", обясни Петкова.

Тя коментира и опасенията, че допълнителното облагане може да бъде прехвърлено върху клиентите чрез по-високи цени, банкови такси, лихви или застраховки. Според нея при спекулативно увеличение трябва да се намесят съответните регулатори. Според заместник-министъра свръхпечалбите вече са били платени от гражданите и бизнеса чрез високите цени.

Петкова обясни, че целта на облагането е да има и дисциплиниращ ефект, като се облага единствено извънредната част от печалбата, а не обичайната норма на печалба. „Дисциплиниращ, защото по принцип при облагането със свръхпечалба се облага само извънредната компонента, не говорим за нормалната норма на печалба. Идеята е всъщност да се намали икономическия стимул за повишаване на цените, защото колкото по-висока е свръхпечалбата, толкова по-голям е данъкът", обясни тя.

По повод критиките на управителя на БНБ Димитър Радев и опасенията за капитализацията и ликвидността на банките Петкова заяви, че вижда двоен стандарт в позицията на централната банка. „Когато част от печалбите трябва да отидат в бюджета, за да подпомогнат финансовата стабилност на страната, те водят до декапитализация и намаляват ликвидността на банките. От друга страна, когато се разпределят като дивиденти за чуждестранните дружества-майки, всъщност тогава няма проблем с капитализацията. Ако действително има проблем с капитализацията, вместо да се разпределят печалбите като дивиденти, биха могли централната банка да задължи за заделяне на резерви, с които по принцип да се засили капиталовата адекватност на банките, ако има такъв риск", заяви тя.

Петкова коментира и предупрежденията, че данъкът може да доведе до по-високи лихви и ограничаване на кредитирането. Според нея има противоречие между тези опасения и предишните предупреждения за прекомерно кредитиране и риск на имотния пазар. „Самият управител на централната банка беше изразил притеснение от рязкото увеличаване на предоставянето на кредити и съответно имотния балон. Търсеха се и начини това нещо да се спре, включително и чрез увеличаването на лихвите. От друга страна, данък свръхпечалба ще доведе до това увеличаване на лихвите и ще намали кредитирането. Затова казвам, че тук виждам малко едно раздвоение, което не мога точно да си обясня в позицията на централната банка", коментира Петкова.

По думите й ролята на държавата е да защити гражданите и финансовата стабилност, а част от средствата от предлаганите мерки са предвидени за преференции за семейства с деца и за бизнеса.

Петкова заяви, че заложените в бюджета за следващата година приходи са по-ниски от действително очакваните като ефект от въвежданите мерки. „Всъщност ние сме направили консервативна оценка. Оценката е по-висока, но това, което залагаме като ефект в бюджета, е значително по-ниско от действителната сума", поясни тя.

Петкова обясни и механизма на предлаганите по-високи данъчни облекчения за семейства с деца. Предвижда се размерът на действащите облекчения да се увеличи, като те ще продължат да бъдат безусловни. „По принцип сега има две действащи данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания. Увеличаваме размера за едно дете на 5000 евро, за две деца на 8000 евро, за три деца - 11 000, и за децата с увреждания - 10 000 евро. Тези две преференции са безусловни. Те всъщност се приспадат автоматично от годишната данъчна основа. Ако например годишната данъчна основа е 10 000 евро за цялата година, 5000 се приспадат като данъчно облекчение и върху 5000 се заплаща данък върху доходите на физическите лица в размер на 10%."

Тя уточни, че при облекчение от 5000 евро реалният ефект за семейството е 500 евро неплатен данък. Когато облекчението се ползва чрез работодател, сумата ще се отразява в заплатата, а при други лица ще се приспада чрез годишната данъчна декларация.

Освен действащите облекчения се предлага и нова мярка за детско развитие. То ще може да се използва за стоки и услуги, свързани с образование, спорт, възпитание и други потребности на децата, поясни Петкова.  „Допълнително се предоставя за едно дете 2000 евро, за две деца 4000 евро и за три деца и повече 6000 евро. То трябва да е за стоки или услуги, които са свързани със спорт, с образование, с възпитание. Могат да бъдат за курсове за танци, рисуване, спорт, гимнастика - всичко, от което по принцип има нужда детето. Предвидили сме да бъдат и стоки за най-малките", поясни тя.

За новото облекчение ще трябва да се пазят документите за направените разходи, но няма да се налага те да се подават заедно с годишната данъчна декларация. Гражданите няма да бъдат натоварвани административно с подаването на всички документи, но трябва да ги съхраняват при евентуална проверка от НАП. „Въпросът беше да не се затрудняват примерно лицата да ги подават заедно с годишните декларации."

Реалният ефект от новото облекчение за детско развитие при максимален размер от 2000 евро за едно дете ще бъде 200 евро.

Петкова направи и разчет на общия ефект от данъчните облекчения за семейства според броя на децата.

Освен данъчните промени правителството предвижда мерки за увеличаване на бюджетните приходи и чрез промени в облагането на хазарта. „Освен забраната за реклама, повишаваме и облагането на хазартните оператори, повишаваме алтернативния данък, който заплащат организаторите на хазартни игри в игрални зали и игрални казина. Почти го увеличаваме двойно. Допълнително има изискване за изграждане на дистанционна връзка с НАП на игралните системи в казината и игралните зали. И съответно от 2028 година облагането да бъде на залози минус изплатени печалби, както е за онлайн хазарта."

Промени се предвиждат и при държавната такса за онлайн хазарта, като част от увеличението ще може да бъде насочвано към спорта. По думите на Петкова сивият сектор в хазарта е около 40%, като в други икономически сектори делът му достига и до 70%.

По отношение на увеличението на данъчните оценки на имотите Петкова посочи, че приходите ще продължат да постъпват в общините. По-високите оценки обаче ще имат отражение и върху други плащания при сделки с имоти.

Заместник-министърът коментира и предложените промени при ваучерите за храна. Предвижда се почти двойно увеличение както на общата квота, така и на индивидуалния размер на ваучерите. По думите й облагането на ваучерите не е нова практика в Европейския съюз, а предложението търси баланс между подкрепата за доходите и приходите за държавата.

БНТ, „Говори сега"