/КРОСС/ Какъв ще е ефектът от данъчните реформи на управляващите коментираха в ефира на "Здравей, България" бившият вицепремиер и бивш министър на икономиката и на труда и социалната политика Лидия Шулева, финансистът Никола Филипов и икономистът Георги Вулджев.

Резерви към така предложения вариант за облагане на свръхпечалбата изрази икономистът Георги Вулджев. По думите му единственият сектор от избраните, за който може да има по-съществена обосновка, е банковият сектор. "За останалите сектори ми е много неясно на какъв принцип са подбрани", коментира той.

От своя страна бившият вицепремиер Лидия Шулева посочи, че лихвите по кредитите в България са много по-ниски, отколкото лихвите по кредитите в Америка и в Европа. "И това се дължи наистина на политиката на банките, които в крайна сметка дават кредити на по-ниски лихви", отбеляза тя и добави: "Не трябва да забравяме - взима се годината на пандемията от COVID-19. Тогава банките разсрочиха кредити във връзка с кризата, направиха доста загуби. При което се взима една много ниска база и спрямо нея се изчисляват много по-високите печалби, които в крайна сметка са възстановяване на загуби от предишни периоди", заяви Шулева.

"Друга година имаше обезценка на държавните ценни книжа, която се отрази в банковите баланси. Така че, когато сравняваш с едни години, които са били така или иначе нестандартни, естествено е маржовете в годините на възстановяване да бъдат много по-големи", каза тя.

По думите на бившия вицепремиер това, което ще се случи, е, че най-вероятно ще се повишат лихвите по кредитите. "Което каза шефът на БНБ и което ще удари бизнеса. Банките плащат и 15% данък, защото те са обхванати от една директива, която задължава големите международни фирми да плащат 15%", добави тя.

Според финансиста Никола Филипов управляващите са изправени пред трудната задача да балансират бюджета. "В последните 5 години със сигурност публичните финанси изпаднаха в безтегловност. В момента се опитват да ги балансират, но прекалено бързо, което невинаги води до позитивни резултати. Когато говорим за регулиране на финансовия сектор и банковия сектор, трябва да бъдем изключително внимателни. Банките събират депозити, които дават назаем на бизнеса и на хората. Застрахователите събират приходи, с които се плащат щети. Когато обложим, макар и еднократно, тези сектори, ние реално не удряме самите застрахователи, а удряме депозантите и застрахованите", каза финансистът.

"Те намаляват ликвидността. Вместо тези пари да отидат за застрахованите, те ще отидат за държавата. По този начин се повишава систематичният риск както в банковия сектор, така и в застрахователния. Теоретично погледнато, когато изкараш един финансов ресурс, който е бил на застрахованите, когато той вече е в държавата, ти реално погледнато имаш по-малко ресурс, с който да плащаш", заяви Филипов.

"От една страна, лихвите се повишават, от друга страна, ние акумулираме все повече и повече дълг. През 2024 г. сме платили 513 млн. евро за лихви, а през 2027 г. ще платим 1 млрд. и 400 хил. евро", добави той.

Същевременно бившият вицепремиер Шулева отбеляза необходимостта от сериозни реформи в публичния сектор. "Този разговор започна още тази година с бюджета и доникъде не стигна. Последните данни показват по-голяма стойност на работната заплата в публичния сектор спрямо частния сектор. Това е ненормално състояние в икономиката. Реформите в публичния сектор, съществуването на страшно много структури, които са неефективни, и дублиращите се - това е основен проблем", алармира тя и добави, че съкращенията също имат сериозен ефект, ако те се направят разумно и навреме.

Никола Филипов допълни, че в момента поддържаме изключително бавна, тромава и скъпа публична администрация, която ни струва много пари.

Според Георги Вулджев има много части на разходната страна на бюджета, където може да се случат оптимизации. Той подчерта сектора на сигурността, МВР и съдебната власт. "Тепърва трябва да видим какво ще бъде предложено. Наистина досега се направиха някои положителни стъпки. Дори в тези данъчни промени имаше положителни неща, макар че те бяха засенчени - вдигането на прага за регистрация по ДДС, увеличението на данъчните преференции за семействата, ускорената амортизация за бизнеса, дори актуализацията на данъчните оценки също е положителна", коментира икономистът.

Те коментираха и спорния проект за промени в Закона за акцизите и данъчните складове, публикуван от Министерството на финансите, който предвижда глоба от най-малко 1000 евро за физически лица, които държат домашна ракия, произведена от друг човек. 

"Когато една такава ракия се произвежда с цел продажба, каквито наистина случаи има, по-големият проблем тук не е какъв акциз ще съберем, а колко хора ще изтровим. Според мен не е въпросът в това да отиде Агенция "Митници" и да събере акциза за тази ракия, която се предлага в търговски обекти, а трябва да я конфискува, защото обикновено точно тази ракия е с високо съдържание на метилов алкохол. Какво ще се окаже на практика - ще им вземем акциза и ще оставим тази ракия да трови хората. Това ли е смисълът на този закон?", попита Лидия Шулева.

"Не може във време, в което публичните финанси са под много голям риск, централна новина да бъде ракията. Прочетох самия закон и наистина е написан доста витиевато. Не е ясно какво точно има предвид законодателят. Може да бъде атакувано и в двете посоки. Някой да дойде да ти проверява хладилника е напълно легитимна хипотеза", посочи Никола Филипов.

Георги Вулджев също определи темата като безсмислена. "Не знам въобще защо управляващите са се насочили в тази посока конкретно по отношение на този данък, при положение че фискалният ефект така или иначе би бил нищожен", заяви икономистът.