/КРОСС/ Банката на Испания разкри във вторник, че само една трета от държавните златни резерви се съхраняват в Мадрид. Около 94 от общо 281. Те дори не се намират в емблематичната трезорна зала, която институцията поддържа на дълбочина 35 метра - под централата ѝ на площад „Сибелес" -, а в друго помещение на сградата, „тъй като в трезорната зала се извършват ремонтни работи". Останалите 22 500 кюлчета са разпределени между други световни финансови центрове: една трета в Банката на Англия в Лондон, където се съхранява и делът, който Испания трябва да внесе за баланса на Банката за международни разплащания (БМР, по английската абревиатура BIS). Останалите са разпределени в други центрове, включително Федералния резерв на Ню Йорк, пише El Pais.

Сега голямата тревога на политиците е дали националните златни резерви са защитени от геополитическите колебания. През 2022 г. замразяването на руските активи в чужбина след нахлуването в Украйна предизвика тревога в някои развиващи се икономики. Режимът на Мадуро във Венецуела видя как британската съдебна система отказа репатрирането на резервите през 2022 г., макар че сега размразяването на отношенията между Вашингтон и Каракас (след задържането на Николас Мадуро) би могло да възобнови прехвърлянето на ценния метал.

Във всеки случай за страните от ЕС повратната точка беше влошаването на отношенията между САЩ и европейските партньори. Белият дом наложи мита и ограничения върху различни търговски операции. Дали златото на Испания е в безопасност в трезор на банка в Ню Йорк? Може ли Доналд Тръмп да го конфискува? Преди три седмици правителството на Нидерландия отговори на тези въпроси с конкретни действия, като премести част от златните си резерви от САЩ и Канада в Обединеното кралство поради световната нестабилност. Франция и Германия вече бяха предприели подобни стъпки наскоро.

В Мадрид управителят на Банката на Испания отрече, че ръководената от него институция е обмисляла да си върне част от златото, което в момента се намира в чужбина.

„Не обмисляме да предприемаме никакви действия", обясни той по време на финансово събитие.

Испания притежава 281 тона, които в момента струват около 33 000 милиона евро. През 2007 г., точно преди началото на голямата световна финансова криза, Испания продаде 32 % от резервите си, или 134 тона. По това време един тон злато струваше 16 милиона евро, докато днес стойността му е 120 милиона евро.

Испания ще продължи, следователно, да съхранява значителна част от златото си в границите на Съединените щати. Федералният резерв на Ню Йорк е най-големият световен център за съхранение на злато с 6 300 тона. От своя страна, Банката на Англия съхранява около 5 000 тона.

Златото на Банката на Испания винаги е разпалвало колективното въображение. От преместването му в Русия по време на Гражданската война - известното като „златото от Москва" - до съхранението му в хранилище, което би могло да се наводни от два естествени потока, ако някой се опита да го открадне.

Управителят на Банката на Испания, истинският, Хосе Луис Ескрива, е напълно наясно с очарованието, което предизвиква това заровено национално съкровище. „Преди няколко години посетих трезора заедно със създателя на сериала, Алекс Пина, и той ми призна, че е напълно невъзможно да бъде обрано", обясни той.

Трезорът е построен между 1934 и 1936 г., по време на разширителните работи на сградата на Банката на Испания. Неговите бронирани и огнеупорни врати, някои от които с тегло над 14 тона, са един от най-характерните му елементи. Те са произведени от американската фирма „Coffres-Forts York" - компания, която вече е изработвала подобни врати за финансови институции като Федералния резерв на Ню Йорк, Банката на Токио или Кралската банка на Канада.

Днес тази златна трезора е в процес на реконструкция, за да може да бъде отворена за посетители през 2028 г. Банката на Испания провежда мащабна реформа с цел създаване на музей, в който да бъде изложена значителна част от нейната нумизматична колекция и произведения на изкуството (включително картини на Гоя). Междувременно една трета от слитъците, собственост на испанската държава, се съхранява на друго тайно място в сградата. „Когато трезорът може да бъде посетен, може би ще оставим някой слитък, за да придаде атмосфера", шегува се управителят Ескрива.