/КРОСС/ На 2 октомври се навършиха точно 30 години от убийството на Андрей Луканов. Бившият премиер пада мъртъв на излизане от дома си, а повече от две десетилетия по-късно около смъртта му остават множество въпроси, легенди и спекулации.

2 октомври 1996 година. Бившият премиер Андрей Луканов излиза от дома си на улица „Латинка" в София. Пред входа го чака мъж, дегизиран като клошар. Приближава и стреля. Луканов умира на място.

Следа към убийците разследващите виждат в оръжието на друго убийство - пистолет „Макаров", с който няколко месеца по-рано е застрелян украинският криминално проявен Сергей Шанин. Балистична експертиза показва, че гилзите, намерени край тялото му, са от същия вид като тези при убийството на Луканов.

Задържани и уличени в убийството на Шанин са група украински граждани. Един от тях, по думите на тогавашния шеф на отдел „Убийства" Ботьо Боев, дава насоки по случая Луканов: „Те казват, че са снабдили оръжието за убийството на Луканов и че са го дали на Кичатов."

Така е задържан украинецът Алексей Кичатов. Първоначално при разпитите той прави самопризнания, че участва в подготовката на убийството, и посочва поръчител - Георги Георгиев, по прякор Гопе, от Елин Пелин. По думите на Ботьо Ботев Гопе също си признава участие, като посочва за основен поръчител на убийството своя братовчед - бизнесмена Ангел Василев, собственик на фирма „Колонел" и член на икономическия кръг от фирми „Орион", близки до тогавашното правителство.

Андрей Луканов открито е атакувал кръга и е знаел за техни злоупотреби, твърди по-късно прокуратурата. Според обвинителите Луканов е застрашавал бизнес интересите на „Орион" и в частност на Ангел Василев. С тези мотиви прокуратурата обвинява Ангел Василев в поръчката за убийството на Андрей Луканов. Племенникът му Гопе и шофьорът му Юрий Ленев получават обвинения като посредници, украинецът Алексей Кичатов - като помагач, а сънародникът му Александър Русов е обвинен като физически извършител на убийството.

Първоначално тази версия на прокуратурата е приета от съда и петимата са осъдени на доживотен затвор. Те обаче обжалват присъдата на втора инстанция и всички обвинения падат. Софийският апелативен съд обявява всички за невинни.

На въпрос защо точно него са обвинили, Василев отговаря: „Ами, предполагам, че не трябва зад това убийство да стои някакъв случаен човек..."

Кичатов, Ленев и Георгиев са се отрекли от самопризнанията си с твърдението, че те са били изтръгнати с мъчения от полицията. Медицински документи и експертизи потвърждават травми върху тях и съдът приема обвиненията за недостоверни. И до днес Ботьо Ботев обаче отхвърля този извод: „Че показанията на задържаните са изтръгнати с насилие в така наречената къща на ужасите. Т.е., че аз съм насилник. Ако аз съм такъв, аз съм извършител на престъпление пред военния съд. Ако е вярно, аз и тогава го казах - подведете ме под отговорност и ме съдете... Аз просто събрах всичко по случая..."

Сред мотивите на съда за оправдателното решение са и че няма очевидец, който да е разпознал Александър Русов като стрелеца срещу Луканов, че следите от обувки, оставени по пътя на убиеца, не са негови и че по пистолета, свързван с убийството, няма отпечатъци на Русов.

30 години след разстрела на Андрей Луканов няма осъден нито извършител, нито поръчител за убийството му