/КРОСС/ Искаме президентската институция да не е безмълвна. Това каза кандидатът за президент на „Величие" Ивелин Михайлов в предаването „120 минути" по бТВ.

Една от основните теми в разговора беше външната политика и позицията, която България трябва да заема при нарастващо напрежение в Европа. На въпрос дали като президент би изпълнил съюзническите ангажименти на България по член 5 от Северноатлантическия договор при евентуален инцидент, Михайлов постави акцент върху състоянието на българските въоръжени сили. Според него през последните години българската армия е била отслабена и страната в момента няма необходимите възможности. „Ние нямаме дух, нямаме мисия, няма вяра в българския войник. Ако се борим за ЕС, то ЕС трябваше да е застанал на наша страна", заяви Михайлов.

Михайлов обвърза отношението към ЕС и НАТО и с доверието на българското общество към европейските институции. Той даде като пример сигнали, подавани от „Величие" за нерегламентирани сметища в България, и заяви, че според него европейските механизми не са били използвани достатъчно ефективно.

Кандидатът на „Величие" заяви, че една от причините да се кандидатира е желанието президентската институция да има по-активна роля, когато останалите държавни институции не реагират на проблемите на гражданите. Според него президентът трябва да бъде последната инстанция, към която човек може да се обърне, когато изпълнителната власт не работи.

Михайлов смята още, че част от промените в правомощията на президента, направени с конституционните изменения през 2023 г., трябва да бъдат отменени.

Кандидатът за вицепрезидент проф. Юлиана Матеева коментира една от темите, пряко свързани с правомощията на вицепрезидента - помилването. Според нея няма основание институтът на помилването да бъде премахван или ограничаван за определени категории престъпления. „Този институт съществува, откакто го има наказанието", посочи Матеева.

На въпрос дали би помилвала човек, осъден за разпространение или трафик на наркотици, тя отговори, че решението трябва да зависи не само от извършеното престъпление, но и от конкретното здравословно състояние на осъдения.