/КРОСС/ Астрономи съобщават, че са засекли директно първото по рода си радиоизлъчване от планета извън Слънчевата система. Сигналът обаче е доказателство за наличието на огромно магнитно поле, а не за интелигентен живот.

„Знам, че радиосигналите се свързват с търсенето на извънземен разум", каза Едо Бергер, професор по астрономия в Харвардския университет. „Но това е нещо съвсем различно."

Откритието, описано в нова статия, очакваща публикуване в рецензирано научно списание, проследява повтарящи се радиоимпулси, които изглежда идват от екзопланетата Бета Пикторис b (Beta Pictoris b), разположена на 63 светлинни години от Земята - кратко разстояние в астрономически мащаб. Газовият гигант, чиято маса е около 12 пъти по-голяма от тази на Юпитер, е една от трите планети, обикалящи около млада звезда с маса 1,75 пъти по-голяма от слънчевата, пише CNN.

По-конкретно, засичането на сигнала е свързано с полярни сияния, подобни на земните - зрелищни явления, предизвикани от магнитни бури, породени от заредени частици, идващи от Слънцето.

Не всички планети имат магнитно поле.

Тези, които притежават такова, се ползват от естествен щит, отклоняващ вредната енергия. Магнитното поле на Земята например предпазва атмосферата ни от отнасяне от слънчевия вятър - постоянен поток от плазма, съдържащ заредени частици като протони и електрони.

„Магнитното поле на тази планета е поне 200 пъти по-силно от магнитното поле на Юпитер", каза Бергер, визирайки планетата Бета Пикторис b.

Според НАСА магнитното поле на Юпитер е достатъчно мощно, за да създаде магнитосфера - областта от космоса, повлияна от магнитното поле, - която е най-голямата структура в нашата Слънчева система, простираща се на разстояние до 2 милиона мили (3 милиона километра) към Слънцето.

Полето на Юпитер също така създава впечатляващи полярни сияния, когато електрически заредени частици, изхвърлени от вулканите на луната Йо, биват уловени около полюсите на полето. Докато газовият гигант се върти, заредените частици излъчват светлина, но и радиосигнал.

Астрономите наричат ​​този тип сигнал „радиоизлъчване от полярни сияния". Явлението е наблюдавано по-рано при Юпитер, Сатурн и Слънцето, както и при звезди извън Слънчевата система и хладни обекти, известни като кафяви джуджета - междинен тип обекти между звезда и планета.

Според Бергер магнитните полета оказват влияние върху структурата на екзопланетите и техните атмосфери.

И по-рано е имало индикации за радиоизлъчване от екзопланети, но нито една от тях не е била потвърдена - до голяма степен защото не е можело да се изключи възможността източникът всъщност да е самата звезда, около която обикаля планетата, обясни Джоузеф Калингъм, доцент в Института по астрономия „Антон Панекук" към Университета в Амстердам, Нидерландия.

„Уникалното в това изследване е, че учените локализират излъчването в самата планета, отделно от звездата", пише в имейл Калингъм, който не е участвал в новото проучване.

Системата „Бета Пикторис" е астрономически много млада - на възраст около 23 милиона години, в сравнение с 4,5-те милиарда години на нашата Слънчева система. „Бета Пикторис b" - планетата, от която вероятно произлиза радиосигналът - е открита през 2008 г. Две допълнителни планети, „Бета Пикторис c" и „Бета Пикторис d", са открити съответно през 2019 г. и 2026 г.

Тази планетна система е сред най-добре проучените в нашата галактика; известно е, че около звездата ѝ обикалят 30 комети и се намира гигантски диск от прах и отломки, който космическият телескоп „Хъбъл" на НАСА засне детайлно през 2015 г. Част от отломките, въртящи се в този диск, са остатъци от процеса на формиране на планетите.

Изненадата произтича от факта, че според Бергер астрономите са предполагали, че ако екзопланетите имат магнитни полета, те би трябвало да приличат на това на Юпитер, а следователно радиоизлъчването им би трябвало да бъде с по-ниски честоти от тези, които той и колегите му са открили.

Изследователите обаче отбелязаха, че докладът все още не е преминал през процес на партньорска проверка (peer review) - процедура, при която независими експерти оценяват научна статия преди публикуването ѝ в научно списание. Проверката е в ход и ще приключи през следващите месеци.

Бергер заяви, че е уверен в качеството на засичането. Изследователският екип определи източника на радиоизлъчването като Beta Pictoris b, като отхвърли първоначалното подозрение, че то може да идва от самата звезда.

Ако откритието издържи на проверката от страна на научната общност, то ще представлява изключително вълнуваща и ключова стъпка напред в разбирането на поведението на светове извън нашата Слънчева система, според Джонатан Никълс, професор по планетарни полярни сияния в Университета в Лестър, Англия.

Ако резултатите бъдат потвърдени, ще покажат, че екзопланетите могат да имат много по-силни магнитни полета от очакваното, което би било ключово поучение, според Калингъм от Амстердамския университет.