/КРОСС/ „Трябва да достигнем до момента, в който детската градина се появява преди блока." С тази теза заместник-кметът на София по градско планиране и развитие арх. Любомир Георгиев обобщи промяната в подхода към развитието на града в интервю за Георги Иванов в предаването „Квадратни метри" по Дарик радио.

Целта е новото строителство да не се разглежда самостоятелно, а заедно с улиците, детските градини, училищата, зелените площи, обществения транспорт и всички останали функции, необходими за нормалния живот на хората.

„Най-доброто решение е да правим цялостни планове и това е акцент в моята работа. Когато мислиш за функциите на една територия и за обемите - блокове, къщи и така нататък - трябва да мислиш и за цялата необходима инфраструктура и да намериш ресурс тя да бъде реализирана", посочи Георгиев.

Той уточни, че проблемите, които София усеща днес в бързо развиващите се райони, са резултат от решения, взети преди години. Инвестиционните намерения, които сега се реализират на терен, са преминали през процедури, започнали значително по-рано. Затова и промените в начина, по който днес се разглеждат и одобряват подробните устройствени планове, ще дадат видим резултат след време.

При процедурите, които все още са в ход, направление „Градско планиране и развитие" вече търси връзка между предвиденото строителство и реалния поемен капацитет на съответната територия.

Инвеститорът да вижда не само сградата, а квартала

Един от новите инструменти е подробният анализ на ефекта, който дадена инвестиция ще има върху средата.

„Правим анализи на кварталите и показваме: с тези проекти тук ще живеят още 5000 души. Тези 5000 души имат нужда от примерно 200 места в детска градина, имат изисквания към транспорта, към улиците, към зелените площи", обясни заместник-кметът.

На тази база Столичната община влиза в разговори с инвеститорите, особено при по-големите проекти, за участие в компенсирането на установените липси в квартала. Това може да означава изграждане или облагородяване на улично пространство, осветление, озеленяване и паркиране, но и принос към детска градина, разширяване на училище или спортна инфраструктура.

Той посочи, че при някои инвестиционни намерения балансът може да бъде постигнат чрез подобни мерки, но има и случаи, при които мащабът на проекта е несъвместим с възможностите на средата. „Понякога няма смисъл и не е възможно да се балансира - тогава някои проекти просто трябва да бъдат отказани", каза заместник-кметът.

Благоустройството повишава цената на частните имоти

Друг важен проблем е липсата на устойчив източник за финансиране на благоустройството. По думите на Георгиев общините в България трябва да изграждат улици, паркове, водопроводи, детски градини и друга инфраструктура, но не разполагат с подходящ финансов инструмент, който да се възползва от увеличаването на стойността на частните имоти в резултат от тези публични инвестиции.

Връзката между инфраструктурата и цената на имотите е пряка. Самото обявяване на бъдеща метростанция например доказано води до повишаване на цените на земята и жилищата в района още преди инфраструктурата да е изградена.

Сходен ефект има и промяната на устройствените планове, когато един терен получи значително по-големи възможности за застрояване. Според Георгиев е необходимо да се намери механизъм част от създадената по този начин допълнителна стойност да се връща обратно в средата.

Затова сред важните задачи е създаването на Фонд Благоустройство - работещ модел за финансиране на благоустройството, чрез който общината да може да изгражда инфраструктурата предварително, вместо тя постоянно да догонва вече реализираното строителство.

Силата на София е в смесените квартали

Като едно от големите качества на София Георгиев посочи традицията да се създават мултифункционални квартали, в които жилищата са близо до транспорт, услуги, магазини, детски градини и зелени пространства.

Като добри примери от градоустройствена гледна точка той посочи „Стрелбище", „Иван Вазов", „Гео Милев", „Слатина", „Западен парк", „Хаджи Димитър" и части от „Надежда".

„Малко са зоните, където не можеш да намериш повечето неща в квартала, в който живееш", каза Георгиев. По думите му най-сериозните дефицити се наблюдават именно в част от зоните, развивани през последните 15 - 20 години, където фокусът е бил основно върху максималното застрояване на отделния имот, а не върху цялостната среда. Резултатът е повече автомобилен трафик, липсващи улици и тротоари и недостатъчна обществена инфраструктура.

Гражданите са част от планирането

В новия подход важна роля имат и хората, които живеят в съответните квартали. Общината разполага с количествени анализи и данни, но според Георгиев те трябва да бъдат допълвани от опита на хората на място.

Гражданите най-добре могат да посочат конкретните дефицити - задръствания, липса или претоварване на зелените площи, проблеми с градския транспорт и достъпността. Именно затова срещите с хората трябва да бъдат част от процеса още при обсъждането на развитието на дадена територия, а не едва след като решенията вече са взети.

От кварталните пространства до новите паркове

В интервюто Любомир Георгиев очерта и няколко конкретни проекта за градската среда. Сред тях е парк „Кукуряк" в „Овча купел", за който се подготвя задание за конкурс след анкета и срещи с хората на терен.

Паралелно се работи по задание за превръщането на река Владайска по протежение на течението ѝ през София в линеен парк, който да свързва различни части на града и съществуващи зелени пространства.

Сред стратегическите проекти е и „Зеленият ринг", за който Георгиев очаква реализацията да започне през следващата година.

Всички тези проекти следват една и съща посока - развитието на София да не бъде сбор от отделни инвестиции, а процес, в който жилищата, публичната инфраструктура, зелените пространства и услугите се планират заедно.

„Първо улиците, канализацията, водопроводът и осветлението, а след това сградите. Трябва да достигнем до момента, в който детската градина се появява преди блока."