След атаката по кораби: Ще поиска ли България помощ от НАТО? Ще бъдат ли задействани консултациите по член 4 и какво може да последва?
Секция: Коментари
07 Октомври 2026 12:21
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
След атаката по кораби: Ще поиска ли България помощ от НАТО? Ще бъдат ли задействани консултациите по член 4 и какво може да последва?

/КРОСС/ Атаките срещу търговски кораби в Черно море са безспорна ескалация, а България трябва да реагира внимателно, но и категорично, така че да не допусне превръщането на Черно море в „мъртво море". Това заявиха в NOVA "Здравей, България" журналистите Чавдар Стефанов и Валерий Тодоров, коментирайки ситуацията около последните атаки с дронове в Черно море и рисковете за корабоплаването в региона.

Според  Валерий Тодоров предпазливостта на българските власти да не посочват конкретен извършител на атаките е разбираема, тъй като вече е имало случаи, при които първоначалните оценки са се оказвали погрешни. „Имаше няколко случая, в които така се идентифицираха от едната страна, пък се оказа, че истината е друга. Може би тази предпазливост изглежда оправдана", коментира той.

В същото време обаче вероятността поне един от корабите да е бил атакуван от руска страна изглежда реална, смята той. Особено внимание обърна на използването на подводни дронове. „Подводните дронове изискват по-добра координация, по-близки цели. Най-далекобойната част е някъде до около 250 километра, защото след това става трудно управляемо", обясни Тодоров.

По думите му комбинираната атака вероятно предполага координация между въздушни и подводни дронове. Именно подводната атака може да обясни и бързото потъване на един от корабите.

Обикновено подводните дронове са по-опасни, защото ударът е в дъното и корабът потъва много бързо. Това обяснява и бързото потъване. За три минути е потънал първият кораб. Абсолютна драма, казва той.

Въпросът кой стои зад атаките остава чувствителен. Украйна отрича да е извършвала морски действия срещу корабите, а от руска страна също има опровержение, подчерта Чавдар Стефанов.

Според Тодоров независимо от това кой е извършителят, атаката представлява сериозна провокация. Това за мен, независимо от коя страна идва, е провокация. Първо, защото става в изключителната икономическа зона. Второ, това са търговски кораби. Трето, целта не е просто да се парализира дейността или предупредително да се блокира корабоплаването в Черно море, а директно се стига до унищожение. Това е безспорна ескалация, посочи той.

Особено важен е фактът, че атаката се случва в българската изключителна икономическа зона. Според анализа това поставя България в изключително чувствителна позиция, подчерта той. И допълни: Ние сме най-уязвимата страна по отношение на защитата от дронове и в отбранителен смисъл. Тук е възможно да се играе по периферните нерви на ЕС и НАТО. Как ще реагира самата България? Как ще реагира ЕС?

По думите на Стефанов възможността за руски провокации срещу страни от ЕС и НАТО се обсъжда все по-често през последните месеци. Българската ситуация е още по-сложна заради предстоящите политически процеси и избори. А Тодоров допусна и друга хипотеза - че в условията на война е възможно определени операции да бъдат представяни като действия на противниковата страна.

Чавдар Стефанов изтъкна, че една от основните цели на хибридните действия е именно създаването на страх. „Главната цел на това е страх - всяване на страх. Основната руска позиция е позицията на силата. Светът разбира само от сила. Това говори и Путин, това говорят и обкръжаващите го", посочи той.