/КРОСС/ Случващото се в Черно море и поредицата от инциденти в българската отбранителна индустрия поставят един и същ въпрос: готова ли е държавата да защити България, когато заплахата вече не е хипотетична?

Дронове достигат до българската икономическа зона, а при обектите на ЕМКО и до днес обществото няма достатъчно ясни отговори какво точно се е случило. Разследванията продължават, а всички версии следва да бъдат проверени докрай.

Трябва да знаем има ли данни за умишлена подривна дейност. Има ли български граждани, които съдействат или действат в интерес на чужди държави срещу сигурността на собствената си страна? Ако има такива действия, как са квалифицирани от службите и прокуратурата и представляват ли заплаха от мащаб, който изисква съвсем различен отговор от държавата?

Това са въпроси, на които не може да се отговаря с „проверяваме" и „следим ситуацията".

Войната в Украйна показа колко бързо се променя отбраната - дронове, противодронови системи, електронна борба и разузнаване вече са основни способности. България не може да продължава да се движи така, сякаш има безкрайно време.

Не е достатъчно да купуваме самолети, ако не изграждаме системите около тях. Не е достатъчно да говорим за модернизация, ако не знаем дали можем да открием и неутрализираме заплахата навреме.

Президентът като върховен главнокомандващ не може да бъде наблюдател. Той трябва да изисква отговори, да настоява за готовност на армията и службите и да поставя националната сигурност над политическото удобство.

Времената на удобните президенти отминаха.

Аз ще бъда президентът, който няма да чака кризата, за да зададе въпросите. Президентът, който ще изисква държавата да бъде подготвена преди опасността да е стигнала до нас. И президентът, който няма да се страхува да носи отговорност, когато сигурността на България е поставена на изпитание. Защото сигурността на България не търпи оправдания, а изисква смелост, решителност и отговорност.