/КРОСС/ Светът отбеляза 3 години от атаката на Хамас срещу Израел, при която загинаха 1200 души, а 251 бяха взети за заложници. Атаката отключи процеси и кризи в Близкия изток, за които решение като, че ли не може да се намери. 3 години по-късно Газа остава в руини, а Израел изгуби голяма част от подкрепата на световната сцена, Близкият изток е потънал във война с Иран и регионът е в перманентна нестабилност. Как ще се нареди пъзелът в Близкия изток, има ли край на войната в Иран и как да бъде постигнат той? Отговорите даде Мирослав Зафиров - съветник на генералния директор на Дипломатическата академия на ОАЕ и старши сътрудник на Атлантическия съвет в САЩ.

Тоня Димитрова, БНТ: Близкият Изток изглежда напълно различен. Но кой е процесът, който тази атака и това терористично нападение спря в региона и му сложи край безвъзвратно?

Мирослав Зафиров: Трудно е да се каже кой е процесът, който атаката на 7 октомври съкрати. По-лесно е да кажем кой е процесът, който атаката отвори като тенденция. Няколко пъти с Вас сме имали възможност да коментираме, че войната, която започна в Газа на 7 октомври на практика създаде един ефект на доминото, след която атака започнаха множество кризи в целия Близък Изток и три години по-късно ние всъщност се намираме в състояние да се намираме в средата на един такъв отворен кръг от кризи. И начинът, по който тези кризи се решават дава отговор на въпроса каква е формулата, която се прилага от Газа през Ливан, през Западния бряг на река Йордан, Сирия, Ирак и разбира се Иран, която поради своя мащаб криза ни засяга най-много нас като европейци.

Тоня Димитрова, БНТ: Кои цели си постигна Израел?

Мирослав Зафиров: Това, което Израел постигна до момента е едно тактическо надмощие над своите врагове, но това тактическо надмощие все още не е придобило стратегически измерения. Границите на Израел чрез създадените буферни зони и по отношение на Ливан, и по отношение на Газа, Сирия, а и случващото се на Западния бряг, което по никакъв начин не трябва да забравяме е една временна тактика на Израел за гарантиране на националната сигурност на тази държава. За съжаление това, което мен ме притеснява и паралелите, които трябва да имаме предвид в исторически аспект е, че всяко едно такова временно решение, каквито са тези буферни зони, може да продължи достатъчно дълго, за да престанем да ги мислим като временни.