/КРОСС/ Сериозен икономически трус за България към момента няма, но рисковете за бизнеса и търговията през Черно море се увеличават. Това коментираха политикът и икономист Кузман Илиев и изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев в ефира на „Твоят ден" по NOVA NEWS. Поводът са атаките срещу два кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море.
Според Кузман Илиев България тепърва започва да осъзнава икономическите рискове, свързани с войната и военната активност в Черно море. „Ние, българите, в момента сме като човек, който за първи път отива да тренира бокс, хваща се за лицето и казва: „Удариха ме". Черно море е военна зона от доста време, ние не го осъзнавахме, но сега трябва да го осъзнаем и чисто икономически", заяви той.
По думите му пристанищата във Варна и Бургас са ключови икономически артерии за страната. През тях годишно преминават около 20 милиона тона стоки. Илиев предупреди, че ако търговското корабоплаване бъде допълнително затруднено заради рисковете в Черно море, това може да има сериозни последици за българската икономика.
Според него един от първите ефекти може да бъде свързан със застраховането. Ако застрахователните компании определят Черно море като военна зона с висок риск, това може да доведе до по-високи разходи за бизнеса и съответно до поскъпване на стоките и услугите. „От август насам имаме едно удвояване на застрахователните плащания", посочи Илиев.
Той подчерта, че увеличаването на риска не означава непременно, че може да бъде предвидено какво ще се случи, но бизнесът трябва да се подготви за различни сценарии.
Михаил Кръстев заяви, че Черно море продължава да бъде отворено за търговия, но условията са значително по-рискови.
„От началото на войната в Украйна има над 200 ударени кораба. Потъналите са доста по-малко. Черно море е военна зона и няма достатъчно сигурност", коментира той.
По думите му военният конфликт вече оказва влияние върху европейската икономика, като индустрията е сред секторите, засегнати от политическите решения и санкциите срещу Русия.
Кузман Илиев предупреди и за друг възможен проблем - международните компании да започнат да избягват българските пристанища и да пренасочат търговските си маршрути към други държави. Затова според него страната трябва да обърне повече внимание на развитието на железопътната инфраструктура и магистралите, за да разполага с алтернативни транспортни коридори при евентуално ограничаване на морския трафик.
Темата за евентуален риск от икономически трусове върху корабоплаването коментира още председателят на Българската асоциация на корабопритежателите Александър Калчев. „Ситуацията ни се променя драстично с тези 2 случая, които се случиха в икономическата зона на България. Атаките срещу търговски кораби датират от края на 2024 година и има около 150 кораба, които са ударени в този период", каза той.
По думите му случващото се близо до българските брегове засилва страховете и паниката. „Точката, върху която трябва да се фокусираме, е по-скоро фактът, че от 2 години моряци на търговски кораби са поставени в риск за живота си, когато плават в Черно море", подчерта експертът.
Калчев посочи още, че е необходимо по-ефективно международно действие за прекратяване на въоръжените конфликти. „Проблемът е в това, че международната общност по никакъв начин не действа ефективно за прекратяване на тези въоръжени конфликти, което ще доведе и до свободно корабоплаване", допълни председателят на Българската асоциация на корабопритежателите.