Загадъчен бронзов механизъм откриха при разкопки археолози
Секция: Наука
11 Октомври 2026 15:20
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Загадъчен бронзов механизъм откриха при разкопки археолози

/КРОСС/ Загадъчен бронзов механизъм откриха при разкопки археолози, които проучват предполагаемата първа столица на одрисите. Тя е разположена на няколко километра от карловското село Васил Левски, в труднодостъпна с нормален автомобил местност.

Преди 30 години край карловското село Васил Левски археологът Костадин Кисьов се натъква на непознати за науката руини. Намирали се в стар лозов масив. Много от тях били унищожени от местните хора в началото на XX век за строеж на къщи.

„Една голяма част от къщите, някъде около 15 къщи, са построени с квадри, които са взимани тук от терена", казва доц. д-р Костадин Кисьов, директор на Регионалния археологически музей - Пловдив.

След много прекъсвания поради липса на средства, днес археолозите продължават проучванията. Оказва се огромно селище с масивна архитектура, цитадела и храмов комплекс. До момента учените са разкопали само част от цитаделата, чиято площ е 5 декара.

„На практика ние се намираме в южните подстъпи на Стара планина. Обектът е издигнат на едно много живописно и красиво място. Разположен е върху планинска тераса - обграден е от двете страни с дълбоки пълноводни дерета", посочва доц. Кисьов.

„Може да е първата столица на Одриското царство, защото имаме едно монументално строителство, което е характерно само за тракийските владетели", казва още той.

Храмовите постройки били покрити с огромни керемиди, изработени с непозната за траките от онова време техника. Притежавали са три пласта защитен лак и 2500 години по-късно все още изглеждат солидно.

„Тристепенната украса: най-отдолу има червена ангоба, след което има ето тези черни ивици, които се виждат тука - това е фирнисът. А ето това златисто покритие е с диспергирано котешко злато", обяснява доц. Кисьов.

„Познати са в елинските колонии по Черноморието и самите метрополии в Елада. Керемидите са изпичани над 900 градуса, защото тестото е много чисто, изпичани са равномерно. И поради тази причина са запазени идеално. Те не се влияят почти от никакво атмосферно влияние", допълва той.

Необичайна за VI век преди Христа е и строителната техника на крепостта. Тя е характерна за Древна Елада.

„С квадри от двете страни, които оформят лицето. А по средата е пълнеж от речни камъни, споени с глинесто-песъчлив разтвор. Тук се виждат в основата фундаментите на този зид", казва доц. Кисьов.

Най-голямата загадка е необичаен механизъм, открит наскоро в преддверието на храм.

„Ето една халка, върху която са закачени четири куки. Долу тези куки даже имат легла. И те завършват като куки за риба. Това наистина е уникална находка, защото от това, което знаем от тази епоха, за първи път се намира такъв механизъм", посочва археологът.

Изработката на механизма е изключително прецизна. Всичките му елементи са от бронз. Едната версия е, че става въпрос за канделабър - държач на лампи.

„Механизъм за закачане на лампи. Независимо какви са - глинени, бронзови, стъклени. Но за да се закачат на тези куки, трябва да има и синджир. Ние синджир на този етап не сме открили", казва доц. Кисьов.

Не е изключено това да е част от сложен риболовен механизъм.

„Смущаващото в случая е наличието на тези контри. Тоест ние виждаме как куките завършват под формата на куки за риба с наличие на много добре запазени изразени контри, което вече насочва към риболов. Ако е риболов обаче, това е голямо пособие. И е риболов, който трябва да се извършва за морски риболов или в много големи пълноводни реки като Марица и Дунав", обяснява той.

Владетелят на това селище, в което имало десетки каменни постройки, издигнати по план, е бил богат и могъщ. Можел да си позволи да наеме майстори от Елада и да търгува с целия познат тогава свят.

„Имаме внос на амфори. Транспортни амфори, които са служили за внос на зехтин и вино. И те са от остров Хиос, остров Самос и остров Тасос", казва доц. Кисьов.

„Ние имаме открити няколко стъклени женски накити от нанизи, които са изработени от стъклена паста и произхождат от Балтийския регион. Там са произведени и по търговски път са доставени до тук", допълва той.

Селището е напуснато внезапно и планомерно. Няма следи от катаклизми и военно опустошение. Предполага се, че това е била столицата на одриския владетел Терес Първи.

бТВ, „Тази неделя"