/КРОСС/ Световната здравна организация поиска от Русия допълнителна информация във връзка с предполагаемия случай на белодробна чума в Иркутска област. Москва обаче напълно отхвърля версията, че е имало лабораторен инцидент.

Симптомите на белодробната чума се проявяват бързо, казва доц. д-р Саймън Кларк от Университета в Рединг, Великобритания.

„В рамките на няколко дни. Така че ако някой е бил заразен, незабавно се налага лечение с антибиотици", казва доц. д-р Саймън Кларк, микробиолог и преподавател в Университета в Рединг, Великобритания.

Доц. Кларк е дългогодишен експерт в сферата на микробиологията и преподавател в едно от най-авторитетните висши учебни заведения на Острова. От 6 години следи и изучава развитието на пандемията от коронавирус, а сега анализира детайлно и данните за чума в Русия.

„Първите симптоми са тези на пневмония - тежка гръдна инфекция. Най-големият риск е от разпространението на вируса и заразяването на други хора. Ако властите са открили всички, с които тя е влязла в контакт, поставили са ги под карантина и са им дали антибиотици - и имам предвид всички - тогава рисковете са много ниски, но рискът е, че те не са направили това. Не знаем", посочва той.

Риск от пандемия, подобна на тази от COVID-19, обаче няма, според доц. Кларк.

„Мисля, че ако се разпространи в международен мащаб, по-вероятно е това да стане в този регион, тъй като пътуванията между Русия и Европа или Северна Америка и съседните на тази част на Русия държави са силно ограничени в момента. Така че това би било малко вероятно. Лечението с антибиотици в повечето случаи ще даде резултат при този патоген", казва той.

„Ако се разпространи, това няма да стане толкова бързо и широко, колкото при COVID. Всички инфекциозни заболявания могат да се разпространяват по един или друг начин. В това се състои същността им. И мисля, че хората трябва да разберат, че само защото знаем, че в даден район е имало епидемия, това не означава, че ще възникне пандемия", допълва доц. Кларк.

Сигналите за белодробна чума достигат и до Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията. Оттам вече обявиха, че следят отблизо ситуацията.

„Въз основа на ограничената информация, с която разполагаме към момента, няма съобщения за вторични случаи, нито доказателства за устойчиво предаване от човек на човек, което би довело до по-нататъшно разпространение на заболяването", посочват от центъра.

Европейският орган е в контакт и със Световната здравна организация. Учени оборват разпространената в някои медии непотвърдена информация, че заразяването на нулевия пациент става след счупване на стъклена епруветка.

„Стъклени епруветки вече не ползваме освен за много редки случаи, когато става дума за някакви много специални биохимични реакции, които изискват да има стъкло в тях. По принцип в лабораториите не се работи със стъклени епруветки и няма лаборатория по света, в която това да се прави. Използваме съвсем различни пластмасови и стерилни, специално обработени. Така че и това, което аз се запознах от института като информация, като снимки, като което те все пак споделят, имат и социални медии. Там се работи по абсолютно модерен начин, тоест вероятността да има счупена стъклена епруветка е много малка", коментира проф. Аспарух Илиев от Университета във Фрибург, Швейцария, завеждащ лаборатория „Инфекции на мозъка и невроимунология".

Причинителят на заболяването е бактерия, казват водещи лекари.

„Бактерията е почти 1000 до 1100 пъти по-голяма от вирус. Тя е много по-тежка и по този повод тя не може дълго време да остане във въздуха и с капчици да се предаде на голямо разстояние. Просто тя пада. Затова бактериите се предават обикновено на десетина - петнайсет сантиметра при много голямо количество бактерии и силно кашляне в посоката да се получи", казва проф. Илиев.

Предполага се, че заразяването е станало на територията на почти 100-годишния Институт за борба с чумата в руския град Иркутск.

Институтът, основан по времето на Съветския съюз, се намира на няколко хиляди километра от България, в близост до границата на Русия с Монголия, и се занимава с контрол на всякакви инфекциозни болести.

„И те работят наистина, ако се види и на страниците им, и публикации, научни и т.н. Те работят с много причинители. Тоест ние изхождаме от позицията, че е чума спрямо информацията, но дали наистина не става дума за някакъв друг микроорганизъм, не се знае. Но на този етап, ако е това, което се споменава - чумна бактерия, рискът е нулев за България и за ЕС", посочва проф. Илиев.

Доц. Кларк също коментира информацията за института.

„За това място знаем, че изучава чумата като болест. Чувал съм от някои хора, че в миналото е имало връзка с армията. Чувал съм от други места, че никога не е имало нещо подобно. Така че трудно можем да кажем със сигурност, че имаме достоверна информация за този институт", казва той.

Ситуацията в Русия доведе до широка дискусия и притеснения не само заради опита с COVID-19, но и заради историята. Чумата е една от най-смъртоносните болести за човечеството и през XIV век „Черната смърт" отнема живота на десетки милиони души в Европа.

бТВ, „Тази неделя"