/КРОСС/ На 21 септември, понеделник, малко след 10 сутринта, във вагонното депо „Надежда" избухва пламък от разкачен пътнически вагон. В халето няма никой. Точно в 10:38 ч. на кадри от охранителни камери се вижда как от боядисания в зелено вагон избухва пламък и излиза силен дим. От другата страна на вагона към същия час и минута се вижда също дим, последван от падащи предмети.

В застрахователните протоколи на БДЖ - „Пътнически превози" инцидентът е описан като „взрив". В резултат са изпочупени около 300 квадратни метра стъкла по северната фасада на ремонтния цех, както и стъкла по покрива.

Екипът ни получи протоколите и кадрите от охранителните камери в депото от източници в системата на железниците, след като научихме за случая от сигнал на зрител, който чул гръм от намиращата се в близост улица „Стефансон".

bTV разполага и със снимки на мястото, откъдето според кадрите е излязла експлозията - шкаф за управление от външната страна на вагона. Това потвърди по телефона техник от депото, пожелал анонимност.

„В шкафа се намира силово електронно оборудване, което управлява осветлението, вакуумните тоалетни и други системи. Това е по-голям компютърен хардуер. Достъп до този шкаф отвън няма", каза служителят на БДЖ.

На въпрос дали във вагона има вещества или газове, които не са взривни в строгия смисъл на думата, но са взривоопасни и могат да предизвикат взрив, той отговори: „В този шкаф няма такива газове или вещества. Фреонът се намира под вагона, по диагонал от шкафа, от другата страна. Той е много далеч от него."

И БДЖ, и Министерството на транспорта и съобщенията потвърдиха официално за случая пред екипа ни.

„Според първоначалната оценка на техническите специалисти на „БДЖ - Пътнически превози" ЕООД конструктивните особености на оборудването не предполагат възникването на взрив с подобен характер и интензитет при нормалните условия на експлоатация", посочиха от БДЖ.

От дружеството допълниха: „Към момента конкретната причина за възникването на взрива не е установена. Изясняването на обстоятелствата около инцидента е предмет на образуваното досъдебно производство и назначените в рамките на него експертизи".

Кадрите от охранителните камери бяха показани на минния инженер и специалист по взривове Иван Табов. „Това е малък взрив. Стъклата са се счупили вследствие на ударната въздушна вълна, предизвикана от него. Опасността е най-вече от счупените стъкла, които могат да паднат върху хората. Ако по това време във вагона или непосредствено до него, на перона, имаше хора, те щяха да усетят взрива доста осезаемо и да се уплашат. А знаете, че уплахата може да доведе и до сърдечни проблеми", обясни Табов.

Пострадалият вагон е бил в депото в очакване на ремонт заради повреда с електрозахранването, уточниха от БДЖ. Последно вагонът е возил пътници на 17 септември от София към Бургас - 4 дни преди взрива с ударната вълна, от която падат стъклата на халето. В Бургас вагонът се повредил, а ден след това - в петък, на 18 септември, е върнат празен за ремонт към София в депо „Надежда".

„Към момента няма установена причинно-следствена връзка между констатираната техническа неизправност и възникналия взрив", уточниха от БДЖ.

Сигнал за взрива е получен на тел. 112 в деня на инцидента. На място пристига патрул на МВР. Първоначално полицаите не са видели данни за умишлено поставяне на взрив и са предположили, че става дума за техническа повреда, казаха от МВР. По-късно обаче е образувано разследване срещу неизвестен извършител. На мястото е извършен повторен оглед от криминалисти, а събраните данни са предадени на Софийската районна прокуратура. Разследващите не са категорични за причината за взрива в депото. Това е бил и един от мотивите случаят да не бъде обявен публично, казаха за bTV неофициално служители на полицията.

Сега, близо 3 седмици след огледите, вагонът е изкаран на открито в депото, а гръмналият шкаф е покрит с фазер.

На въпрос как се установява дали даден взрив е предизвикан умишлено, или е вследствие на технически проблем, Иван Табов обясни: „Това се установява от специалисти. Навремето службата се наричаше ДОТИ, а сега е Държавна агенция „Технически операции". Винаги остават някакви следи от взривното вещество. Специалистите отиват на място със защитно облекло и събират проби от обекта. След това ги изпращат в лаборатория, където се установява какво е било взривното вещество."

Към момента разследващите не съобщават подробности за установеното по случая в депо „Надежда". Практиката показва, че зад един взрив, независимо от мащаба му, може да стои всичко - от техническа повреда или човешка грешка до умишлено действие.

Табов дава пример с експлозиите в Челопечене през 2008 г., при които и до днес не е изяснено дали взривовете са причинени от немарливост, или от умишлени действия. Тогава във военни складове на Министерството на отбраната избухват боеприпаси, а ударната вълна се усеща в голяма част от София. „На обекта не е имало никого освен двамата охранители. Станал е инцидент. Има твърдения, че взривовете са предизвикани умишлено, с цел прикриване на кражби, но аз не мога да го твърдя. Съществуват различни версии, включително и тази за прикриване на кражби. Мога обаче да обясня как е възможно да не става дума за умишлено действие. Ако отвън възникне пожар и той достигне до склада, където се намират извадени за утилизация барути, при запалването им инцидентът е неизбежен. Тоест има и вариант взривовете да не са резултат от умишлено действие", каза Табов.

Друг голям взрив със спорни причини остава този в завод „Миджур" край Горни Лом от 2014 г., когато загинаха 15 души. Тогава прокуратурата прие, че трагедията е резултат на професионална непредпазливост и немарливо изпълнение на дейността, но четиримата привлечени като подсъдими по-късно бяха оправдани. Табов обаче подозира умисъл. „Казват, че мина е гръмнала. Мината, дори да гръмне, тя не може да предаде детонация на друга мина. Тя се гърми сама за себе си. Даже такъв експеримент после е правен. Тоест, ако сложиш 2 мини, няма да предаде на другата. Същото е и със снарядите, същото е и с фугасните боеприпаси. Просто те се гърмят сами за себе си. Няма как да е технологична грешка", коментира Табов.

Умисъл Табов вижда и при взрива в база „Иганово" на ВМЗ - Сопот през 2015 г., където след експлозията участва със сапьорски екип в прочистването на терена. На 14 април в производствен цех там избухват около 500 термобарични гранати. Жертви няма. „Има два взрива. Гърми склад с готова продукция. Той гърми, без да има ток пуснат, без да има вода, без да има хора. От какво е този взрив? Това са метастабилни вещества, на които им трябва някакво външно въздействие", подчерта Табов.

Възможният мотив за един предполагаем умишлен взрив лесно може да си остане загадка, смята Табов. Загадка за момента остават и причините на мистериозната малка експлозия, разрушила стъклена стена във вагонното депо в „Надежда".