/КРОСС/ Изследователи откриха зъб на около 9 милиона години, принадлежал на едър, полуводен роднина на съвременните капибари, в пустинята Атакама в Северно Чили. Вкамененият кътник допълва предишни доказателства, според които е малко вероятно Атакама - едно от най-сухите места на Земята - да е била непрекъснато суха през последните 40 милиона години.

Пустинята Атакама, вероятно най-старата пустиня на Земята, заема северната третина на Чили. На запад тя е ограничена от Чилийската крайбрежна планинска верига, която блокира влагата от Тихия океан, а на изток - от внушителните Анди, които възпрепятстват проникването на влажни въздушни маси от Атлантическия океан. Най-сухата част на хипераридната зона на пустинята получава по-малко от 2 мм валежи месечно.

Според скорошни изследвания хипераридното ядро на Атакама е започнало да се формира между 47,8 и 33,9 милиона години, през средния и късния еоцен - около 20 милиона години преди образуването на Андите. Това предполага, че планинската верига не е първопричината за засушаването на пустинята, а вероятно само е допринесла за неговото засилване.

Капибарите (Hydrochoerus hydrochaeris) - най-големите гризачи в света - живеят в непосредствена близост до постоянни източници на сладка вода и се хранят с растения, които също се нуждаят от вода, за да растат. Затова откриването в пустинята Атакама на вкаменен зъб от изчезнал роднина на капибарите, принадлежащ към рода Cardiatherium, е особено изненадващо.

"Намирането на зъб на капибара в морски седименти в район, който днес е сред най-сухите места на Земята, е просто невероятно", казва в изявление Присила Мартинес, геолог от Университета на Аризона и съавтор на новото изследване, описващо откритието.

Зъбът не е единственото доказателство, че в края на миоцена Атакама е била по-влажна. Изследователите го открили в геоложки пласт, съдържащ останки от плитководна морска среда, съществувала преди между 7 и 10 милиона години, се посочва в изявлението. Те открили и микроскопични растителни структури, известни като фитолити. Те показват, че в района са растели палми, треви, дървесни растения и други покритосеменни растения, което предполага, че там може да е имало субтропична гора.

Тези и други открития допълват нарастващия обем от доказателства, че някога пустинята Атакама е била достатъчно влажна, за да поддържа популации от крокодили и сладководни риби, както и растежа на палми.

Новото изследване, публикувано на 5 септември в списание "Scientific Reports", показва, че роднини на капибарите също са обитавали района през късния миоцен. Тъй като тези животни са полуводни, откритието подкрепя хипотезата, че в Атакама периодично е имало по-влажни условия.

Изследователите все още не знаят как точно древните капибари са достигнали до пустинята Атакама. Макар че по това време в Южна Америка вече са живели представители на тази група гризачи, Андите са представлявали преграда с височина около 5500 метра между тогавашните им местообитания и района, в който е открит зъбът. Според учените вместо да преминават през планините, древните капибари вероятно са се придвижвали на север или юг по западното крайбрежие на Южна Америка, следвайки влажни зони, реки и други водоизточници.

Според Саманта Хопкинс, професор по науки за Земята в Университета на Орегон, която не е участвала в изследването, е малко вероятно зъбът да е достигнал до мястото на откриването си, ако там не са живели капибари.

"Ако искате да намерите начин тази капибара да се е озовала тук, докато Атакама е била толкова суха, колкото е днес, ще ви бъде трудно да го направите", казва тя пред "Live Science" в имейл.

Размерът на зъба затруднява пренасянето му на големи разстояния. Вятърът в пустинята не би могъл да го отнесе надалеч, а макар че големи трупове могат да бъдат пренасяни от водни течения на километри, "ако приемем, че е имало достатъчно голям воден поток, който да го пренесе, това само по себе си би показало, че Атакама не е била толкова суха, колкото е днес".